Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 49

Илхан Аспарух се направи, че е недоволен от шепненето на жена си с доведения му брат.

— Ах ти, ти… — започна той, тръгвайки към двамата, но в тази минута под прозореца се разнесе гласът на глашатая, който оповестяваше из Фанагория за предстоящия празник на избора — кушия.

— Чу ли, мой илхане — лукаво му се усмихна младата жена. — Ето за това говоря на брат ти. Че какво, ако баща ти…

Аспарух неволно се усмихна. И за него, както и за много други, тайната на багатур Илбарис не беше никаква тайна. Защо наистина баща му да не разреши на Илбарис да догони Чечке…

Но, като се правеше на сърдит, той каза на глас:

— Ти какво си мислиш, че багатурът няма никаква друга работа, освен да търчи след девойките на кушията? За някой друг може и така да е, но за да има някаква надежда за Чечке, този човек трябва да извърши не малко подвизи. Само ако изпълни височайшия амир на ювиги-хана, само тогава може да се разчита на такова нещо. Ако ти, Илбарисе, върнеш на брат ми Горен Кирмен, а на баща ми донесеш главата на хан Чалбай, ако уговориш за българите търговия със северните и източните племена, кълна се, че ще подкрепя молбата ти да разрешат на Чечке да бяга от теб на следващата кушия. А сега да вървим, не е хубаво да караме тептангра да чака…

Кумисът в дома на илхан Аспарух бе превъзходен.

Отново и отново пълнеше той чашите, много наздравици бяха вдигнати вече. След това тептангра Ирсан попита небрежно:

— Кажи ми, илхане Аспарух, дали знаеш, защо ювиги-ханът в последно време прекарва всяка свободна минута в компанията на този грък… Йоан Фасиан?

— Аз знам толкова, колкото знаят и всички — едва усмихвайки се отвърна илханът. — Ти сам някога ни учеше: човекът е роден за разговори. И ако за някого е приятно да слуша гладко, разбрано, умно слово, то на баща ми, ювиги-ханът, му е двойно по-интересно. Ти знаеш колко обича той умните хора.

— Но умни хора — възрази тептангра — можеш да срещнеш не само сред гърците. Съгласен ли си, илхане Аспарух?

— Съгласен съм с теб, тептангра Ирсане. Може. Тук, според мен, има още една причина за благоразположението на ювиги-хана към ромеите. Помниш ли как гръцките лекари спасиха баща ми от смърт, когато даже Тангра с помощта на твоите молитви отказа да помогне? А гърците помогнаха. Такова нещо не се забравя. Така че не ми говори лошо за гърците. Не е моя работа да уча баща си какво да прави и с кого да прекарва времето си. Той е ювиги-ханът, не аз.

Тептангра не отвърна. По лицето му не можеше да се разбере дали въобще е чул думите на илхана. Той гледаше през прозореца и видя как пурпурното слънце се сля с гладката морска повърхност и се стопи в разноцветни пламъци, в които чайките се хвърляха и изчезваха. И видя и чайките, и морето, видя слънцето и площада около ханския дворец и тук, в стаята, зад завесата, видя стройната фигурка, загърната в турански халат, жената на илхана, стоеше чак до вратата. Именно по съвет на тептангра хан Кубрат ожени сина си Аспарух за дъщерята на хърватския княз. На кого ли му напомня тя?