Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 50

Той не довърши тези си мисли.

— Добре — каза, надигна чашата си, пресуши, я и я остави на масата. — Няма да ти задавам повече въпроси. Ти си воин, илхане Аспарух, и аз те разбирам. Знам, че обичаш степта, простора. И това е правилно, илхане. Защото степта е слънцето и вятърът, тя е нашето богатство и свобода. Тя е нашият живот.

— Да… да, тептангра. Така е. По-правилно, така беше. Но баща ми, ювиги-ханът, обикна камъка. Говорих с него, питах го, защо е избрал да живее във Фанагория. И той ми каза… Каза, че по волята на Тангра камъкът ни говори не по-малко и не по-лошо от безбрежните простори на степта. Та нали от камък може да се построи дом за бога, както правят гърците, и този дом ще е като стълбата, по чиито стъпала вярващите могат да се приближат до божеството.

— Да допуснем — каза тептангра. — Да допуснем, че е така. Но ако страната ни бъде нападната от врагове, нима воините ще се скрият зад камъните? Нашите предци запазиха своите степи не като се криеха, а като приемаха сражението. Когато зад гърба ти няма каменни укрития, няма и мисли как да постъпиш по-правилно — да се сражаваш за победа или да се окопаеш зад крепостните стени. Когато човек няма избор, той по-често побеждава.

— Или не побеждава. Не казвай, тептангра, че камъкът е лош. Зад стените може да се дочака подкрепление, да се обърне съдбата, която може да завари човек неподготвен. Да, аз обичам степта и това нищо не може да го промени. Но в своите владения и аз ще започна да стоя градове и крепости от камък. Добитъкът ми ще се угоява по пасбищата, а във всеки кирмен ще имам верни воини, за да не ме изненада внезапно врагът. И търговците ще се стекат в кирмените, за да отворят дюкяни. И оръжейниците, и грънчарите ще се заселят там.

— Виждам — не без презрение каза тептангра, — че любовта към нечестивите гърци вече е преминала у теб по наследство от ювиги-хана. Не се прехласвай по гърците, илхане, те умеят да търгуват, но няма да те защитят от враговете. Ако враг ни нападне, той ще насочи войската си първо към Фанагория. Да, някога хан Кубрат беше страшен, само името му беше достатъчно да всели ужас у враговете му. Но трудно ще се справи сега, когато разчита само на стените. За всички ни ще е трудно. Вълците винаги нападат най-слабия и го разкъсват на парчета. И с какво започна всичко това? С гърците. Докато не приключим с тях…

— Още веднъж ти казвам, наставнико, че аз не съм ювиги-хан. Подчинявам се на заповедите на баща ми. И нямам право да го уча какво да прави. Но ще ти кажа: и аз да стана ювиги-хан, и аз ще защитавам гърците.

— Ти казваш, каквото мислиш, илхане, това е хубаво. Но мислиш грешно. Запомни — който вярва в другия бог, той никога няма да ти бъде искрен приятел. Винаги ще замисля нещо тайно. Независимостта си можеш да съхраниш само ако останеш верен на духа на предците си. Достатъчно е да се склоним на византийската вяра и те ще ни сдъвчат и смелят, от нас нищо няма да остане. Нима ти, илхане, не разбираш защо всъщност е дошъл Йоан Фасиан във Фанагория? Нима мислиш, че е тук да услажда слуха на българите със своето красноречие? Не. Той иска да подрони собствената ни вяра и да я замени със своята. В горите има такава птица, която снася яйца в чуждите гнезда. Точно така постъпва и Йоан Фасиан, този философ, изпратен ни от император Ираклий. Той е най-големият ни враг, илхане, и ти трябва да кажеш това на баща си, ако не искаш за българите да настъпят наистина черни дни!