Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 47

— Ще ти дам за него, уста, още десет дирхема.

— Не ме изкушавай, багатуре. Смятай ме за свой роб, който на свой ред притежава още един роб. Вземи ни със себе си и вместо един воин, ще получиш двама.

Робът каза нещо и отново се прибра в ковачницата. Илбарис и гъркът го последваха с поглед. Робът хвана огромния чук като на шега и започна да го стоварва върху размекнатото желязо. Във въздуха на всички страни се разлетяха искри.

— Добре — каза Илбарис. — Ще ви взема със себе си. И двамата. Въоръжете се сами. Така ще имам още двама алипа.

— Ти каза, багатуре — произнесе гъркът. — Благодаря ти.

* * *

След като се разделиха с оръжейника, Илбарис и Адай още дълго бродеха из чаршиите, отбираха всичко необходимо за похода, а след това пресякоха майдана, преминаха по улицата на грънчарите и излязоха на площада пред ханския дворец. И там срещнаха тептангра. Нямаше нищо странно в това, че го срещнаха. Мнозина го виждаха — едно, защото тептангра много ходеше сред людете на Фанагория, и друго, защото домът му се намираше точно до ханския дворец и ако гостите на града или постоянните му жители закрачеха към палата, имаше голяма вероятност да се срещнат с жреца. И всеки, който разпознаеше в този як, набит мъж с широки гърди и съвсем леко скъсени нозе всемогъщия тептангра, облечен в неизменна проста вълнена наметка с качулка, отметната на раменете, всеки бързаше да приветства върховния жрец на Тангра с почтителен поклон. Понякога тептангра минаваше край него, понякога се спираше и завързваше разговор. И човекът, с който тептангра се спираше да говори, неволно чувстваше една непонятна сила да се излъчва, или от самия тептангра, или от златното слънчево изображение на гърдите му. Ако попитаха Ирсан, той би отвърнал, че хората му приписват свойства, които притежава не свещенослужителят, а божеството, на което жрецът служи. Така или иначе, силата изтичаше от него. Тептангра говореше така:

— Спри, сине на Тангра. Позна ли ме? Тогава трябва да ми кажеш какво те мъчи и с какво мога да помогна. А в това, че мога да ти помогна, не бива никак да се съмняваш, защото именно за това аз ходя по земята като пълномощен представител на бога. Запомни думите ми и ги предай на децата си, ако имаш такива — едно нещо е неизменно и безспорно на този свят: на небето владетел на всички души е Тангра, на земята съм аз. Телата ви владее ювиги-ханът, но душите принадлежат на бога, който може всичко. А сега кажи, какво ти тежи на душата…

И човекът, който може би минута преди това не бе и помислял ни за жалби, ни за обиди, доверчиво разказваше на жреца за делата си, за плановете и за надеждите си.

И тогава, след като го изслушваше, върховният служител на слънчевия култ казваше:

— Добре, че ми разказа всичко, сине на Тангра. Какво рекох — че на мен ми разказа? Не. На всемогъщия Тангра ти за всичко говори. Той те чу. А сега върви напред. Ако си мислиш, че като се върнеш там, откъдето идваш, ще намериш всичките си работи уредени по милостта на Тангра, избий си го от главата. Тангра нищо не прави и няма да направи за теб. Той ще ти помогне, но преди всичко трябва сам ти да си помогнеш. И не забравяй при това за задължителните жертвоприношения. Тогава всичко ще се нареди. Тангра не обича лентяите. Върви и работи. И не се съмнявай, че всяка твоя крачка и всяка твоя мисъл от сега нататък ще са известни и на бога, и на мен, неговия жрец, тептангра Ирсан.