Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 32

Подобни възгледи, разбира се, не можеха да радват нито философа Йоан Фасиан, нито преподобния Симеон, и те, колкото можеха по-внимателно, обясняваха на ювиги-хана грешката му, която, по тяхно мнение, се състоеше в това, че хан Кубрат е склонен в своята езическа простота да приравнява отделния човек към целия свят и да придава на грубото му, телесно съществуване самостоятелна ценност, когато е съвършено ясно, че плътта е само субстанция, подчинена на висшия дух.

Така търпеливо обясняваха гърците на хан Кубрат, а повелителят на Велика България също така търпеливо слушаше. Той отдавна вече беше разбрал накъде го води хитроумния Фасиан, ненатрапчиво и без да го притиска. Към брега на християнската вяра — ето къде ръка за ръка трябваше да пристигнат всички заедно. В тези минути хан Кубрат разбираше безпокойството на тептангра Ирсан за своя бог: хитър е гръцкият философ, настъпваше и отстъпваше, но не се натрапваше, не досаждаше и при цялата си мекота държеше твърдо на едно и също нещо — народите ще се спасят, само ако стъпят на истинския път. А този път преминава през най-скорошен съюз с Византия и следователно през приемането на християнството.

Хан Кубрат слушаше търпеливо. Христос е добър, Тангра е лош, така излизаше, ако се разплетат всички хитросплетничества на гърците — и на философа, и на свещенослужителя. Той ги разбираше: във Византия, за разлика от Рим, църковните отци имаха само тази власт, която императорът им разрешаваше да имат, старанието им имаше привкуса на държавна поръчка. Но той, хан Кубрат, не е грък, милостта на василевса му е приятна, но не му е нужна на всяка цена. Още повече, че ювиги-ханът не виждаше реална полза от християнското вероучение. Тангра е бог на предците му и ако се подходи непредубедено, никога не му е давал повод за недоволство. На кого той, хан Кубрат, дължи във висш, божествен смисъл създаването на Велика България? Разбира се, не на Христос, за това и дума не може да става. И кой му помагаше в построяването на Фанагория, на градовете Темрюк и Горен Кирмен, които всяка година се разрастваха край средното течение на Итил? Зад всичко това отново стоеше Тангра. А кой, на свой ред, винаги е подкрепял начинанията на ювиги-хана? Жрецът, тептангра Ирсан.