Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 30

Така че въобще, въобще не е случайно, че сред посланиците във Фанагория се оказаха този път философът Йоан Фасиан и преподобният Симеон. Такава беше волята на василевса, такива бяха далечните му замисли. Познаваше и върху себе си беше изпитал императорът сладкогласната, обезоръжаваща прелест на гласа на Фасиан: ще свикне, няма да иска да се раздели с философа хан Кубрат, който още във Византия проявяваше склонност към философията. Всичко е в неговите ръце, в ръцете на хана. Варварите, прекланящи се пред слънцето или както още го наричат, Тангра, бързо ще се обърнат към пресветлия Христов лик благодарение на пламенния фанатизъм на протосинкел Симеон, който преодоля дори духовната леност на недодяланите готи. Само да успее да склони Йоан Фасиан владетеля на Велика България да обърне взора си към светлината на истинската религия и след него ще тръгнат от всички страни, както овце след водача си, всички тюркути, доверчиви въпреки цялата си свирепост.

Ако някой въобще е способен на такъв подвиг, то това е Йоан Фасиан. Как владее словото този човек, как си играе с мислите, как пленява с богати интонации, подчертаващи това или онова значение на казаното или на неизказаното! Императрица Мартина, която не беше равнодушна към реториката, оставаше без ума и дума от словата на Йоан и ако василевсът не знаеше със сигурност, че в залеза на своята необикновена женска красота тя беше отдала сърцето си на Константин, сина на посланика Теофан, той щеше да я ревнува именно от Йоан Фасиан.

Добре е човек да бъде мъдър! Василевсът изпрати във Фанагория и Константин, и философа. А за Юстиниан, сина на василевса и Мартина, вече беше намерен друг учител, който не отстъпваше на Константин по знания, но за разлика от него бе изключително грозен. И нека никога повече да не произнася императрицата в съня си, както до неотдавна, името на Константин, не е той до нея и с това се сложи край на слуховете и клюките. И колкото и да се противи владетелят на Велика България на медния говор на Йоан Фасиан и на непризнаващия пречки и прегради в службата си на Христос протосинкел Симеон, рано или късно — император Ираклий, разбира се, предпочиташе да е „рано“ — тези двамата ще въведат хан Кубрат, а с него и безчислените варварски орди, в лоното на истинската вяра. И тогава Фанагория отново ще стане, както някога, гръцки град и още повече ще се разширят границите на империята, а нощите и дните на император Ираклий ще станат по-спокойни.

Рано или късно това ще се случи. Дали ще е при Хан Кубрат или при някой друг, но езичниците ще бъдат кръстени и присъединени към Византия, тъй като такъв е пътят, предначертан на човечеството. Не е лек този път, каквото и да се казва, особено в онзи момент, в който е нужно да се направи първата крачка, но след това ще стане по-леко. Всичко ново и непривично се възприема с недоверие, за привикването е нужно време. Няма да им е лесно на философа и на свещенослужителя, но нима е леко на който и да е един от нас, изпълняващите дълга си на тази земя?