Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 31

Мусагит Хабибулин

Не е леко.

Император Диоклециан не прие християнството и с това, според император Ираклий, изпусна шанса си да остане в историята. Още повече, че той всячески преследваше привържениците на правата вяра, отдавайки преимущество на старите римски богове. Това бе престъпно, недопустимо заблуждение за човек, стоящ начело на държавата. И все пак божият син победи римския езичник. След Диоклециан, който, трябва да се признае, основа Източен Рим, Византия, империята бе оглавена от Констанций Хлор, чийто син, Константин, обяви Христос за новия бог. И тъкмо навреме: при последния езичник, Диоклециан, Римската империя отслабна в сравнение с времената на Цезар и Август и никакви гъски не можеха вече да я спасят. Само новата вяра можеше да влее нова кръв в нейните уморени вени.

Което се случи в действителност.

Сега настана времето на покръстването на варварите. И един от първите кандидати за приобщаване към бъдещото вечно блаженство беше Велика България.

Имаше и още една причина да се бърза — арабите. До съвсем скоро те бяха разединени и следователно въобще не бяха опасни, но изведнъж попаднаха под влиянието на току-що родилата се и съвършено безсмислена доктрина на някой си Мохамед, обявяващ сам себе си за пророк на Аллаха. Но това не попречи на новото суеверие да се окаже, както всеки плевел, поразително жизнеспособно — до такава степен, че мохамеданите, така те наричаха сами себе си, дръзновено нападнаха няколко крепости, охраняващи границите на империята, недвусмислено заявявайки своето съществуване преди всичко като военна сила. Все повече нарастващият и все по-многолюден поток на обръщащите се към мюсюлманството араби се устреми на изток и достигна опасните предели на Хазарско море, което коства на империята значителни неприятности. В толкова отговорно време обръщането на българите, които стояха като могъщ аванпост на империята на североизток, към християнството придоби важно, дори първостепенно значение.

* * *

А Фанагория живееше своя обичаен, шумен, бурен и кипящ живот. Вече не стотици, хиляди търговци се устремиха към обетованата земя, където в кервансараите нямаше свободни места, където се смесваха езиците и наречията от целия свят, където златото минаваше от ръка на ръка като несекващ поток, където ежедневно пристигаха кервани от места, за които повечето хора никога не бяха и чували или знаеха съвсем малко. Най-важните хора в града, разбира се, бяха търговците. Раздирани от вечни разпри, като се обсипваха с проклятия на всички мислими и немислими езици, те установяваха контакти един с друг, завързваха познанства, създаваха общества и обединения и така златният бог, който не помръкваше и за миг ни денем, ни нощем, светеше като пътеводна звезда. Сирийците се обединяваха със сирийци, гърците с гърци, самаркандците със самаркандци, но нито те, нито другите, нито третите можеха да минат без евреите, най-добрите посредници на света, които проникваха в търговията така, както кръвоносните съдове пронизват тялото. Всички тези хора, се събираха ежедневно облечени в националните си одежди, на централния търговски площад, предлагаха и приемаха, продаваха и купуваха, товареха общите кервани, откриваха нови сергии и чаршии, спореха за живота и за бога, като бяха убедени, че без подкрепата на висшите сили всяко едно мероприятие предварително е обречено на провал, точно както би се случило, ако не е обезпечено с кредит. И нерядко сред гъстите тълпи можеше да се види могъщата фигура на хан Кубрат, заобиколен от приближените си; който без да се намесва в споровете, внимателно изслушваше всички доводи „за“ и „против“, които противниците изтъкваха един пред друг, като нерядко се удивляваше как на пръв поглед неопровержимите аргументи на противниковата страна не водят до никакви реални резултати. Примерно дълги години нито един юдей не прие християнството, както и обратното не се случи, и всичко това навеждаше ювиги-хана към философския извод, че истината понякога е склонна да се крие от хората и че всеки народ спокойно може да живее в мир с другите точно както един друг се уважават и най-различните вярвания и божества.