Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 33

Може би, реши хан Кубрат, в последно време е твърде несправедлив с Ирсан.

* * *

Не знаеше, не се догаждаше тептангра Ирсан за мислите на хан Кубрат. В последните седмици той разви бурна дейност, струваше му се, че гърците вече са завладели душата и тялото на ювиги-хана, че вярата в Тангра е заплашена от скорошна и страшна опасност. Знаеше тептангра кой за какво си мечтаеше сред българите и коя струна да подръпне, за да издаде тя правилния, приятен божествен звук. Власт — така се наричаше тази струна и като свиреше на нея, тептангра внимателно се вслушваше в отговора.

Преди всичко той обърна взора си към илханите, синовете на хан Кубрат. Всеки от тях можеше да стане приемник на баща си, всеки спеше и сънуваше, че именно той застава начело на Велика България след хан Кубрат. Но да стане ювиги-хан, а с това и хаган, можеше само един от тях, а те са петима, а освен това имаше и още един, шестият — осиновеният от хан Кубрат Илбарис.

На кого ще остане тронът? Ако се случи хан Кубрат неочаквано да се пресели при предците си, думата на жреца на Тангра можеше да има решаващо значение. Той знаеше това, илханите също. В продължение на дълги безсънни нощи, лежейки в шатрата си, тептангра преценяваше илханите един по един: кой ще бъде по-послушен, върху кого да постави решаващия залог, кой на мястото на ювиги-хана на българите ще се вслушва най-много във волята на Тангра, който ще предава желанията си чрез върховния жрец. И така, и иначе прехвърляше тептангра имената на синовете на хан Кубрат: Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Балкир и Алцек. Осиновеният Илбарис засега не влизаше в сметките. Всъщност, Алцек също не влизаше в тях: както навремето и хан Кубрат, така сега и Алцек вече дълго живее като почетен пленник във Византия и по нищо не изглежда, че се приготвя да се връща в родния край, а дори и да се върне, то навярно ще е с кръст на врата си. Алцек беше любимецът на хан Кубрат, но отпада. Тогава най-вероятно е властта да премине към най-възрастния от илханите, Бат-Баян. Твърд е във вярата си илхан Бат-Баян, не обича гърците и вярата в разпнатия човек му е противна. Ако Бат-Баян седне с помощта на Тангра на престола на Велика България, той няма да откаже на своя бог една малка молба. И тогава с преголямо удоволствие тептангра ще види как ще рухнат и ще се превърнат в прах стените на ненавистната му гръцка църква и въобще няма да е огорчен, ако след това и самите гърци си заминат за Византия. А ако се окаже, че ненавистната вяра вече е успяла да завладее десетки българи, трябва само да се отсече някоя глава, за да хвърлят другите кръстовете си и всичко отново ще бъде такова, каквото трябва да е. А упорстващите може да се привържат към опашката на коня и да се подгони коня в степта…