Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 34

Ето какво трябва да се направи. Но преди всичко трябва да се направи така, че властта да премине от хан Кубрат в Бат-Баян, най-възрастния сред илханите.

А ако не се получи? Стар е вече хан Кубрат, но е твърд, много години още може да преживее, управлявайки с желязна ръка. И дори да предаде властта, ще избере ли илхан Бат-Баян, известен с опърничавия си характер? А другите илхани ще искат ли да послушат волята на Тангра? Сложна игра е замислил тептангра, много сложна, много опасна, залогът в такава игра е собствената глава. Всичко трябва да се премисли, всяко нещо да се вземе под внимание. Ако не успее да се договори с който и да е от илханите или види, че не успява или, че хан Кубрат се склонява към византийската вяра, ще остане едно, последно средство: да отиде и да се предаде духом и телом на хаган Юлуш и да доведе ордите му в България. Ще загине родът Дуло, но това не е чак толкова висока цена, когато трябва се спасят душите на съотечествениците му от лъжливото учение на християните в името на вечното тържество на великия Тангра…

3

Колкото и внимателно да пристъпи тептангра към изпълнението на своя план, колкото и мъгливо и неясно да говореше той с един или друг илхан, то не след дълго хан Кубрат разбра за тези странни разговори и му трябваше съвсем малко време, за да разбере какво казва, но не доизказва тептангра. Ако ставаше въпрос за който и да е друг човек във Велика България, разговорът щеше да е кратък — не по-дълъг от плясъка, който издава тялото, хвърлено в морето от високите скали. Но в този случай това не бе уместно, освен като най-крайна мярка. И до сега в сърцето на народа божият служител се отъждествява със самия бог. И смъртта на тептангра може да се възприеме като лоша поличба.

Тук бе нужен съвет на човек, който е едновременно предан и мъдър, а освен това на чието мълчание можеш да се довериш.

Такъв човек бе алустаз Даян. Именно неговите хора първи донесоха вестта за странните посещения на тептангра при илханите. Така че, викайки го при себе си, хан Кубрат бе уверен, че по пътя към двореца алустазът ще се досети за какво отива и какъв разговор го очаква.

Хан Кубрат посочи на алустаз Даян да седне редом с него и с един жест отпрати охраната.

— Досещаш ли се за какво те извиках? — попита владетелят на българите.

Алустаз Даян мълчаливо кимна с глава.

— Нужен ми е твоят отговор, алустаз Даяне.

— Разреши ми да помисля още.

— Мисли.

Дълго мисли алустаз Даян, а хан Кубрат търпеливо чакаше.

— Трябва да се събере табинът — каза накрая алустазът.

— Табинът? — не можа отначало да разбере Кубрат.

— Да — каза алустаз Даян. — Да допуснем, че ти си се почувствал зле. Само тептангра може да каже колко още ти остава да живееш. И на кого трябва по волята на Тангра да предадеш престола… Нека той каже това на всеослушание. А ние ще послушаме…