Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 25

Като седеше на кургана върху жертвения камък, тептангра Ирсан чувстваше как това място го пречиства от всичко лошо, как прояснява мислите му и укрепва духа му. И той падна на колене пред свещения камък. В този миг от тъмнината се появи ярка, сякаш разчупена на две, луна, и тептангра сметна това за добър знак, тъй като пратеничката на слънцето е луната и само силата на Тангра й позволява да свети нощем. Тангра бе готов да изслуша това, което искаше да му каже жрецът и му даваше знак. И, притискайки чело към каменния завет, тептангра говореше за това, което от толкова време не му даваше покой.

„О, Тангра, велики Тангра, спасителю мой, сила на света, към теб се обръщам с молбата си, към теб и към духа на моите предци, които са погребани в този курган, към всички прадеди на българите се обръщам за подкрепа и помощ, обръщам се с молба да върнете разума на хан Кубрат, обръщам се с молба да отвърнете взора му от неправедната гръцка вяра, да отвърнете взора му от самите гърци, да си идат те, да се връщат там, откъдето са дошли, и да не смущават ума и сърцето на повелителя на българите със своите разговори! Направи така, както те моля, о, велики Тангра, така се обръщам аз към теб, твоята сянка на земята, твоят посланик и жрец. Направи, както те моля и ми дай знак, че е достигнала молбата ми до теб и че си разбрал обърканите ми слова!…“

И се случи… Земята потрепери като жива, разлюля се свещеният камък и вселената наоколо се изпълни със страшен, могъщ глух шум; земята заприлича на древното чудовище от старите предания, наречено аждах. Велик страх обхвана душата на тептангра, който никога до сега не бе чувал нищо подобно на света. А когато жрецът дойде на себе си, той разбра, че това беше знакът. Повдигна глава към небето, видя, че и в небето всичко се люлее — и самото небе, и звездите по него, и счупената на две луна. И падна тептангра по лице, почти изгубил съзнание, тъй като знакът, даден му от божеството, беше също така и предупреждение за самия него — разбра тептангра Ирсан защо Тангра не бе доволен от жреца си. И сега, лежейки на земята, прострян в подножието на свещения камък, тептангра замоли за прошка божеството, прошка за това, че не вярваше с всички сили, че понякога допускаше в душата си съмнения, че се осмели да сравнява — та дори само в душата си — силата на Тангра с другите богове.