Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 27

Мъдър беше хан Тугри, въпреки че в думите му ювиги-ханът на българите долавяше старческа предпазливост. Но съветите му бяха чистосърдечни и също така чистосърдечно Кубрат изпрати на утригурския хан скъпи подаръци, тъй като по онова време Тугри ценеше само силното гръцко вино, на което беше голям любител.

А ето че хан Кубрат въобще не обичаше вино. Много по-силни бяха чувствата му към Аппак, дори времето не можа да убие любовта му към нея. И често, отдъхвайки си след жарките й обятия, хан Кубрат си задаваше въпроса: нужно ли му е нещо друго на човек, за да бъде щастлив, и ако му е нужно, какво е то? Чул бе още отдавна, когато живееше във Византия като почетен пленник на василевса, следното: човек може да бъде богат със сила, памет, мъдрост и радост. Сега той може да каже — има всичко това. Има сила, тъй като създаде държавата Велика България. И от памет — за добро или за зло — не го е лишил Тангра. И от мъдрост не е лишен, тъй като е разбрал, че владетелят е толкова по-мъдър, колкото повече умни помощници си избира в трудното дело на властта и има наистина такива помощници сред приближените му кавханн и тархани. И радост има — радостта от победата, радостта от процъфтяването на Велика България. Но най-голямата му радост е Аппак.

Значи, той е богат. А богатството винаги предизвиква завист. Мъчи тази завист душата на шаха на хорезмийците, не дава покой на младия Юлуш от рода Ашина. И трябва човек да стои нащрек, за да не се случват беди. Това подсказваше на хан Кубрат мъдростта му, която се бе натрупала с годините.

А животът наоколо течеше по свой ред и порядък, изминавайки извечния кръговрат, отиваше си поредната зима, плаха зеленина се показваше изпод земята, нощите станаха по-топли, а дните — по-дълги, след това задухаха от всички страни сухите ветрове и илханите започнаха да подготвят своите орди за преход към пасбищата. Но радостта от тази пролет бе помрачена за хан Кубрат — пристигналият във Фанагория пратеник донесе вестта за смъртта на хан Тугри.