Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 23

Хората се боят от промените, но когато промените се извършат, бързо свикват с тях. По своето време бащата на Ирсан, който също беше върховен жрец, заповяда да поставят на върха на кургана огромен камък. Този камък беше толкова голям, че за тази работа трябваха хиляда човека. И изсякоха в камъка свещените думи на заклинанията. Казано бе тогава, че камъкът и надписите върху него са сътворени специално за българите със силата и желанието на самото божество за следващите жертвоприношения. Сега никой не се съмнява, че огромният камък вечно се е намирал на върха на хълма и че руните са били винаги изсечени в него.

Всичко се променя. Само човекът остава същият — такъв, какъвто е бил. Жадува власт и заради нея е готов да воюва, да убива, да пролива кръв на близки и далечни, да жертва своя и чуждия живот. Нима не е такава и историята на българите?

Само преди сто години нямаше никакви вражди между тюрките. Но умря Ата-Тюрк и внуците му — Ашина и Дуло не успяха да се разберат, дадоха имената си на нови племена и помежду им избухна дълга борба за върховната власт, борба, която беше още по-безпощадна, тъй като се водеше между кръвни родственици. Родът Ашина остана на изток, а родът Дуло отиде на запад. А с него тръгна и прадядото на Ирсан, тептангра на тюрките Садат. С кръвно родство бе свързан той и с рода Ашина, и с рода Дуло, но избра за себе си и за потомците си рода Дуло и замина заедно с тях на запад. От този род, наистина, по женска линия, произхождаше и хаган Органа, чичо на хан Кубрат, а следователно и сам Кубрат произлизаше от този род. Последните думи на хаган Органа завещаха на племенника му ненавист към източните тюрки.

Бавно, но необратимо настъпваха източните Ашина към пасбищата на Дуло, като принуждаваха номадите да се движат на запад. Персите и жълтоликите табгачи поддържаха Ашина, а последният от рода, Юлуш, се ожени за дъщерята на хорезмийския шахиншах. Дълги години везните се накланяха ту насам, ту натам; убит беше в една от битките хаган Органа, но и Ашина проляха реки от кръв в тази война. А след това се установи някакво временно равновесие. Спряха се Ашина, Дуло завзеха за себе си западните земи, начело на които застана хан Кубрат. След смъртта на Органа хан Кубрат трябваше да се нарича хаган на тюрките, но той не прие тази титла, задоволи се с това да се нарича ювиги-хан на Велика България. Затова Юлуш, както донасят слуховете, твърди, че е истинският владетел на всички тюрки и на знамената му е ликът на Тангра.