Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 24

Нощта покри свещения курган на жертвоприношенията и тъмни като нея бяха мислите на тептангра Ирсан.

От поколение на поколение предците му бяха върховни жреци на тюрките. До разделението на Дуло и Ашина бе така, и след това също, тъй като по знатност на рода не отстъпваха никому, произхождаха от същото семейство, от което някога е произлязъл сам Ата-Тюрк. Не е чудно, че бащата на Ирсан не можа да забрави, че кръвта на Ашина и кръвта на Дуло е една и съща кръв. Но когато веднъж се застъпи за Ашина, хаган Органа заповядала го погубят, като го обвини, че иска да отиде с хилядниците си при Ашина и с това да навлече гнева на божеството върху Дуло. Обкръжи хаганът отделилите се отряди, уби хилядниците и тептангра, но прости на останалите. И даже званието върховен жрец остави същото, като го даде на Ирсан, но тептангра завинаги запомни урока, който го остави сирак. И ако намисли нещо, то не бива да повтаря бащината си грешка, не трябва да се разбунтува открито. Прав е този, който е по-силен, а по-силен е този, който има повече воини. Не му е чужд на Ирсан родът Ашина, а и неопитен е още младият Юлуш, син на Истем, ювиги-хана на източните тюрки, ще съумее той по достойнство да оцени помощта на тептангра, няма да се надсмива над силата на слънчевото божество. И млад е Юлуш, което означава, че е енергичен и ще търси подкрепа навсякъде, за да събере всички сили и да реши окончателно многолетния спор с Дуло в своя полза. И такъв човек като тептангра Ирсан, знаещ много от тайните на хан Кубрат, няма да бъде излишен.

Степта е широка, а вестите летят из нея като вятър. Донесоха те до слуха на тептангра Ирсан, че много хазарски бекове са дошли с войските си при Юлуш, който вече си избира стан и строи крепост. На източната граница на Дуло бе забелязано голямо раздвижване. Този, който има разум, ще се замисли. Вятърът донесе още, че скоро източните тюрки ще издигнат Юлуш на трона и ще го провъзгласят за хаган на всички племена. И той ще поведе обединените войски на запад под знамена със символа на Тангра — слънцето.

Да, такова слънце има днес и на знамената на хан Кубрат. Днес. А как ще е утре, ако сърцето на ювиги-хана приеме религията на византийците? А това е напълно възможно. Но не е задължително. Именно той, тептангра Ирсан, притежава силата да попречи на това, да не разреши светотатството да се извърши. Трябва… трябва да се изпратят верни хора при хаган Юлуш…

Какво каза? Хаган? Не, това не го каза той, каза го Тангра. Наистина това е знак свише. Сега на Ирсан му стана ясно, че всичко вече се е случило, че източните тюрки и хазари вече са издигнали Юлуш начело и са го провъзгласили за хаган. Кога се е случило? Навярно вчера. Сега хан Кубрат трябва да се подчинява на Юлуш, хаганът на тюрките от рода Ашина. Такъв е законът — всички ханове се подчиняват на хагана. Така е било винаги, още от времето, когато Александър Двуроги създаде царството на Белите турани. Защото и тогава тюркските племена не можаха да постигнат единството. Но не воюваха по онова време родовете Ашина и Дуло, а саките и согдийците. Согдийците живееха в градове, а саките чергаруваха и между тях нямаше разбирателство. И заминаха саките на запад, по-близо до Византия, а согдийците останаха на изток, а между тях се простираше огромно пространство, из което, присъединявайки се ту към саките, ту към согдийците, странстваха различни тюркски племена. И още саките бяха по-близки с гърците, защото някога Александър смеси кръвта на воините си, оженвайки десет хиляди млади войника за девойките на Бактрия, избирайки за себе си най-красивата от тях — Роушан, известна под името Роксана. Така възникна навремето царството на Белите хуни, наричащи се турани; след това отидоха тураните по-близо до гърците, в необозримите крайморски степи, сродиха се със скитите и създадоха българския народ, който вече говореше на езика на тураните. И този народ се покланяше на слънчевото божество, на Тангра.