Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 226

Но Агасике… Агасике. Нима гъркът го е подвел? Не може да бъде. Ала нали тогава, когато вървеше към императорския дворец, мислеше същото.

Четиридесет крачки насам, четиридесет крачки на обратно. И отново насам.

Тъмното небе, в което големите звезди светеха като сребърни гвоздеи, започна едва-едва да просветлява. Агасике го нямаше. Ако не дойде до изгрев, нека Камай да поведе кораба.

Илбарис се качи на борда, влезе в каютата си, извади изпод леглото малко ковчеже и превъртя ключа. Трябва да остави всичко, ще вземе само парите. Останалото злато се намира в плътната кожена кесия. Може би трябва да остави и ковчежето? Не може да върви из града и в същото време да носи със себе си кожена торбичка с две хиляди жълтици.

Защо го няма Агасике? Какво се е случило с него? А може… Може би изобщо вече не е на този свят?

Онзи грък Дариан каза, че Тангра помага на Илбарис. Така и трябваше да бъде. Тангра и сега трябва да помогне. Нали Илбарис не се старае заради себе си, а за всички българи, за целия род Дуло. За да не са заплаха за племето свирепите и неизброими хазарски орди. Преди всичко срещу тях ще обърне ханът страшното гръцко оръжие, само… само да попадне в ръцете му. Ще разгроми тюмените на Юлуш, ще ги разпръсне обратно. И тогава…

За Илбарис времето спря. И тогава… Какво тогава? Тогава за българите ще настъпят спокойни времена. Хазарите няма да представляват повече вечна заплаха, ще настане мир. Колко е странно — за да се възцари мир и спокойствие първо трябва да се пролеят реки от кръв. Но няма друг начин. Хазарският хаган от друга дума не разбира. И за да настъпи този мир, Илбарис сега стои тук, в тясната клетчица, и събира всичко, което му е необходимо, ако се наложи да остане в Константинопол, този град, претъпкан със съгледвачи и доносници.

Защо не дойде Агасике? И колко още да го чака?

Но ако… но ако всичко успее… Не, тогава и хан Кубрат няма да посмее да оскърби с отказа си този, който ще спаси българите. Той, разбира се, е повелител, възкачен на трона на Велика България, но и над него стоят законите и обичаите. А обичаят повелява този, който е извършил подвиг в името на общото благо, във всичко да е равен с най-знатния от знатните и ако дъщерята на хана му бъде дадена за жена, това с нищо няма да наруши закона на предците.

Чечке… Той видя лицето й, почувства аромата на косите й. Как ухаеха, как вдъхваше той аромата им там, в степта. Въобще не така, както благоухаеше ръката на императрица Мартина, когато я целуна, по съвсем друг начин… още по-хубаво. Чечке… Аксакалите ще я дадат на този, който донесе гръцкия огън във Фанагория. Тептангра Ирсан ще го подкрепи. Хан Кубрат не може да отмени решението на съвета на старейшините.