Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 228

— Да, буйтуре.

— Веднага щом тези двамата се озоват на борда, вдигай трапа и опъвай платната.

— Тези двамата ли, буйтуре?

— Изпълнявай.

Алипите не бяха успели още да вдигнат напълно трапа, когато тежкото четириъгълно платно бавно пропълзя по мачтата и се изду от свежия вятър. Гребците, които вече не бяха приковани с тежка верига роби, а свободни хора, се отблъснаха от кея с прибраните навътре весла. Корабът потрепера, тъмната ивица вода, която отделяше левият борд от каменния пристан, започна да се увеличава, след това платното улови вятъра, мачтата проскърца и улиците, пресечките, площадите и къщите на Константинопол започнаха да се отдалечават. Смаляваха се все повече и повече, докато не изчезнаха съвсем. Последен изчезна съборът на Света София.

Илбарис се спусна долу. Агасике седеше на леглото, гледаше пред себе си, а Симоката лежеше.

— Е — каза Илбарис, — здравейте. Здравей, уста Агасике. И ти, аксакале Симоката.

— Няма вече Симоката — каза гъркът. — Той вчера умря и лекарят потвърди смъртта му. Мисля, че днес тялото му ще бъде погребано в общата могила за бедните. А пред теб стои твоят далечен роднина Симай-ата. Запомни ли? Симай-ата. Постави стража на вратата и нека остане чак до Фанагория…

Илбарис пристъпи към него:

— Уста… Агасике…

— Добре, буйтуре. Когато видиш ювиги-хана, кажи му, че гърците може и да обичат златото повече от всичко на света, но помнят доброто така, както и всички останали хора.

Илбарис измъкна сандъчето и отвори капака:

— Трябва да се разплатя с теб, майсторе.

— Трябва, буйтуре. Дай ми петстотин дирхема.

— А останалите?

— Останалите ще ги дадеш на този, който дойде при теб във Фанагория на онова място, където се намира магазинът на юдея Авраам, търговеца на благовония, и ти покаже втората половина на ето тази монета. Носи я на шията си.

Същата нощ на едно уединено място Агасике слезе от борда и се разтвори в мъглата. А корабът, гонен от попътния вятър, продължи спокойния си бяг на север…

Речник

А

Аванпост — преден пост.

Аждах — зло същество от митологията на татарите и монголите, наподобяващо огромна змия, което живее край водоемите и изяжда хората и животните, идващи да пият вода.

Аксакал — глава на рода, старейшина, уважаван човек в Средна Азия и Кавказ (от тюркски „ак“ — бял и „сакал“ — брада).

Аргамак — порода коне за езда.

Б

Багатур — военна длъжност, войскови командир, началник на войскова част (бага), боляр (благородник) от обкръжението на хана. Аналогът му в персийските езици е „батър“, „батир“.

Бек — дребен владетел.

Бяла река — река в Южен Урал, Башкирия, ляв приток на Кама.

В

Варяги — наемници или търговци от Скандинавия, събирателно име на норманите, използвано като синоним на викинги.

Вигла (гр.) — пост, наблюдателница, стража.

Г

Геена — от еврейски — долината на Еном, намираща се около стените на Ерусалим, използвано е от автора като пъкъл, ад, неугасим огън.

Д

Диоклециан (Gaius Aurelius Diocletianus) — роден през 245 г. в Диоклеа, Далмация (Горна Илирия). По времето на тетрархията от 286 до 305 г. заедно с император Максимилиан император на Тракия, Азия и Египет. Подлага на жестоки гонения християните.