Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 225

Дариан продължително го изгледа.

— Казват, че император Ираклий не ти е позволил да целунеш ръката му, преди да се оттегли. Така ли е, буйтуре?

— Не ми позволи. И какво от това?

— Нищо. По-добре да те изпратя до кораба.

Дариан го поведе по някакъв нов път, по който Илбарис още не беше минавал. През цялото време беше нащрек, непрекъснато се оглеждаше встрани, сякаш очакваше нещо. Така или иначе, до кораба стигнаха без произшествия. Едва тогава Дариан най-накрая се отпусна. Като се сбогуваше с Илбарис, отбеляза:

— Твоят Тангра изглежда добре се грижи за теб, буйтуре.

— Какво искаш да кажеш, Дариане?

Царедворецът поклати глава.

— Ти така и нищо не разбра, буйтуре. Наистина, прекалено малко време си бил при нас. Ще ти кажа само: моят приятел Агасике нямаше да ми прости, ако нещо се бе случило с теб. Прощавай.

— Прощавай, Дариане. Чакай, кажи ми само… ще се видиш ли с Агасике?

Дариан го погледна.

— Мисля, буйтуре, че с него ще се видиш ти…

* * *

Край самия кораб, на пристана, го чакаше Камай. Ясно бе, че е развълнуван от нещо.

— Добре, че се върна, буйтуре.

— Какво е станало, Камай?

— След като ти замина, се появиха някакви хора. Опитаха да се качат на кораба. Казаха, че трябва да проверят трюмовете ни, дали не сме натоварили нещо забранено. Уж от оръжейницата някой бил откраднал няколкостотин меча. Показваха някаква си хартия, но аз не ги пуснах, казах, че трябва да те изчакат.

— А те?

— Искаха да се качат насила. Но извиках алипите и отстъпиха. Казаха, че ще се оплачат на префекта на полицията и скоро ще се върнат пак. Защо толкова се забави, буйтуре?

— Всичко е наред, батире. И правилно си постъпил. Върви, разпореждай се по-нататък. Всичко ли натоварихте?

— Всичко, буйтуре. И гребците са по местата.

— Провери още веднъж. Трябва да сме готови да отплаваме всеки миг. Какво прави Денис?

— Прегърнал е една делва и мисли, че е жена.

— Върви, Камай. И отново провери всичко.

* * *

Нощта бе тиха и непрогледна. Сега вече не Камай, а Илбарис мереше с крачките си пристана. Тревогата, която не показваше външно, не го оставяше на мира. Всичко беше толкова странно, подозрително — думите на Дариан и тези хора, дошли да търсят нещо си. Какво? Нима са могли да си помислят, че българският посланик ще се занимава с крадени мечове? Това не бе възможно. Значи са искали нещо друго. Какво?

А може би, кого? И къде е Агасике? От нощта, в която тръгна, като отнесе със себе си и предплатата — хиляда златни дирхема, изминаха три денонощия. Ами ако е предпочел да спечели хиляда, без да рискува нищо, вече пътува към далечни краища и се присмива над доверчивия варварин? Възможно ли е?

Възможно бе. Но едва ли. Защото във Фанагория оставаше дъщеря му Егина. А ако за гърка златото е по-скъпо от дъщеря му? Тогава оставаше семейството му в Константинопол. И какво от това? Нима Илбарис ще иде при императора да се оплаква, че Агасике го е излъгал, когато Илбарис е искал да изнесе най-голямата тайна на императорската войска? Ако Агасике не се появи, Илбарис ще трябва да изпрати кораба във Фанагория с Денис и Камай, но самият той да остане. Само че под какъв предлог? Например, че Агасике дължи на ханската хазна хиляда жълтици. Или някаква друга причина. Или трета… Но без гръцкия огън няма връщане обратно във Фанагория. А изглежда, че до тайната не може да се добере без Агасике. Или без Симоката… само ако Симоката бе тук. Да, не и без Симоката. Ако се наложи да остане в Константинопол, отново ще отиде в рибарското селище. Ще намери ли колибата? Ще я намери, няма друг изход, нуждата ще го упъти.