Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 19

И още: пастирите на илхан Аспарух, чиито пасбища граничеха с Византия, подгонваха натам през горите най-добрите коне, а по същия този път попадаха в цариградските складове и тънко обработени кожи и изкусно ушити червени ботуши с бродерии, с които наконтените царедворци обичаха да се появяват по хиподрумите. Не, василевсът не можеше да се оплаче от своя източен съсед и приятел. Затова пък той…

Надеждно закриляше хан Кубрат василевса от военната напаст, стократно по-надежден можеше да бъде и занапред. Но при едно условие: да овладее тайната на гръцкия огън. Ала за седемте века, през които гърците притежаваха това страшно оръжие, никой не можа да разкрие неговата тайна, нито да го притежава под някакъв друг образ. А всички други тайни рано или късно ставаха общо достояние, независимо от труда, с който бяха добити. Уж толкова строго жълтокожите табгачи пазеха тайната за приготвяне на тънколистната хартия, но самаркандските търговци с риск за живота си успяха да изнесат тайно, скрити сред товарите си, няколко изкусни майстори, които преди това бяха съблазнили със свръх щедра отплата и сега целият свят, в това число и Велика България, пише на прекрасна самаркандска хартия. А с гръцкия огън това не се случи. Още в онези времена, когато дали като гост, дали като заложник Хан Кубрат живееше в Цариград, той бе поразен от с нищо несравнимата сила на гръцкия огън, но нито веднъж не успя да попадне в работилниците, където се изработваше този огън, или да види човек, който да имаше някакво отношение към тази тайна. Това беше толкова поразително: оръжието го имаше и то, както изглежда, в голямо количество, но откъде се вземаше никой не знаеше.

Трайно покълна в душата на хан Кубрат мисълта за гръцкия огън и не го оставяше и за миг на мира. Когато арабите нападнаха империята на василевса, хан Кубрат изпрати в помощ на императора отбран отряд от стрелци — мергени, които от двеста и триста метра поразяваха целите си с невероятно майсторство. Мнозина не се върнаха обратно, а тези, които се върнаха, наградени щедро от гърците, не можаха да прибавят и една дума към това, което хан Кубрат вече знаеше. Тогава се отправиха на път търговците — с твърдото решение да не пожалят нито злато, нито обещания, но да доведат във Фанагория поне един човек, който да знае византийската тайна. И те се завърнаха с празни ръце, а уж се смяташе, че златото може да отвори всяка врата във Византия. Хан Кубрат знаеше, че василевсът често изпраща гърнета с гръцки огън като дар за чужди владетели — например на императора на табгачите, Владетеля под небето, като благодарност за дивната красота на нефритения Буда, от която императрица Мартина изгуби ума и дума. Значи василевсът беше уверен, че дори и табгачите, които изобретиха и хартията, и компаса, и несравнимия в цял свят порцелан, няма да успеят да разкрият тайната на огненото оръжие.