Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 18

Не трябваше да започва спор за бога. Непонятна е речта на Фасиан за душата и разума, непонятен е интересът на ювиги-хана към това. Не трябва да се изпускат от поглед посланиците на император Ираклий, не трябва да им се предоставят никакви свободи и привилегии, точно обратното, трябва да им се причиняват всякакви пречки, с всички сили трябва да се показва, че са изконни врагове на истинската вяра, способни да навлекат на българите гнева на всемогъщия Тангра. А този гняв е по-страшен от вражеска войска и от отровни стрели.

От Византия надвисва огромна опасност. Тази държава се смята за наследница на великата Римска империя и мачка народи и племена с ръката на императора. Гърците се смятат призвани да разпространяват християнската вяра по целия останал свят и оставят за себе си първенството в решенията по въпросите за духовния живот на хората. Обявиха непримирима война на юдеите, които някога разпънаха самия Исус, и ето, юдеите бягат от Византия, гонени от преследващите ги християни, заселват се из всички части на света; даже тук, във Фанагория, ги има предостатъчно. Някаква нова религия се появи у арабите, които в миналите дни също едва се побираха зад стените на кервансарая и веднага започнаха да плетат козни всемогъщите гръцки търговци срещу последователите на Мохамед. Ако се помисли логично, каза си тептангра, то гръцката религия върви ръка за ръка с гръцките търговци, а след тях веднага идват гръцките кораби с техния огън и не може да се разбере кое на кого служи — религията на търговците ли, търговците на религията ли, или и едното, и другото на властта на византийския василевс.

В това време по знак на ювиги-хана беше позволено на кавханите и илханите да се приближат и да се запознаят отблизо с подаръците на византийците. Тук нищо лошо не можеше да се каже — хубави бяха даровете. Знаеше василевсът с какво да предизвика възхищението на варварите, с какво да порази въображението им, с какво да поласкае самолюбието им. Прекрасни бяха и ризниците, изработени от цариградските майстори, и несравнимите саби от гравирана дамаска стомана, които отсичаха железен прът, и острите копия. Във всички цветове на дъгата преливаха бродираните със злато пояси и колани, тежките и поразително изящни лети сребърни свещници и с нищо не можеше да се сравни дрехата, ушита от византийско кадифе. Знаеше император Ираклий: благодарен народ са варварите — двойно и тройно се отплаща хан Кубрат и за най-богатите подаръци. Към гръцкия василевс във Византия течаха реки от любимите на императрица Мартина безценни самурени кожи, но не само това: и вълчи, и мечи кожи изпращаше хан Кубрат на василевса, и китова мас, доставяна във Велика България от Страната на мрака, а също мед и восък, смола и рибен клей.