Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 17

След всеки отговор хан Кубрат кимваше в знак на съгласие. Наистина е удивително удоволствието, което се получава от разговора с умен човек, то може да се сравни само с победата, удържана в битка. През цялото време, докато ювиги-ханът задаваше своите въпроси, а гръцкият философ им отговаряше, нито един звук не наруши тишината, никой не мръдна или не се прокашля, тъй като първото би означавало неуважение към ювиги-хана, а второто, че човек иска да му се обърне внимание или да му се даде думата. Мнозина нищо не разбираха от словата на Йоан Фасиан, но тези, които разбраха, съжалиха, че на този грък му бе разрешено да говори толкова дълго. Най-пръв сред съжаляващите навярно бе тептангра Ирсан. Ето че отсега нататък сред българите ще има човек, който не отстъпва на него, на Ирсан, по красноречие, а също, изглежда, и по хитрост. Ненапразно, чувстваше тептангра, не, неслучайно император Ираклий е изпратил във Фанагория този Фасиан; сега този грък ще тегли зажаднелия за умни разговори ювиги-хан към своя бряг.

Опасни хора са гърците и разнообразните им знания са не по-малко опасни.

Преди много години се бе случило тептангра да се срещне с византийците — онзи път, когато хан Кубрат беше ранен в случайно стълкновение с аварите. Най-добрият табиб лекуваше Кубрат с билки и треви, а тептангра, който тогава още не беше стар, отпъждаше с най-могъщите си заклинания злите духове от повелителя на българите. Но не помогнаха тревите и не подействаха заклинанията. Тогава кавхан Саклаб доведе до постелята на болния ювиги-хан гръцки лекар. Пред очите на жреца, оскърбен от оказаното му недоверие, гъркът проми раната, която беше започнала да загноява, с някаква подозрителна тъмнокафява течност, направи превръзка, а след това даде на хан Кубрат да пие същата течност през два часа в продължение на два дни. И сега още, след толкова години, тептангра можеше да си спомни тръпчивата миризма на тази отвара, от която тогава, за пръв път от дни, хан Кубрат почувства облекчение и спокойно заспа. След това раната престана да се пълни с гной, изсъхна и се покри с нежна розова коричка. Скоро хан Кубрат се вдигна на крака и щедро надари и гърка, и табиба, и между впрочем и самия тептангра, забрави и за раната, и за изчезналия някъде грък-изцелител, кланящ се на Асклепий. Изглеждаше, че е забравил. Но точно оттогава хан Кубрат разглеждаше вече не само гръцките храмове, но когато се случеше да влезе в дом на гръцки търговец, дълго стоеше до иконите с изображенията на Богородица и Исус Христос и внимателно изслушваше това, което гърците обясняваха. И въпреки че Ирсан, върховният жрец на Тангра, не можеше в нищо да упрекне хан Кубрат, който както и преди се покланяше на Бога Слънце, страхът за вярата на предците започна да се прокрадва в душата му — ами ако повярва ювиги-ханът на лукавите думи на гръцките нечестивци и смени вярата на бащите! Какво ще стане тогава?