Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 20

А на хан Кубрат толкова му бе нужен гръцкия огън! Винаги му е трябвал. Но сега му трябваше повече от когато и да било.

Само ако го притежаваше… О, тогава ювиги-ханът на българите знае как да се разпорежда с него. Ако има тази тайна, ще подчини на властта си всички тюрки, живеещи от Великата табгача стена на изток чак до река Тан и нямаше да има никой, който да се сравнява с него по мощ. Това особено се отнасяше до ненавистния род Ашина, на когото завинаги щеше да бъде отрязан пътя на запад. Този род е отколешен враг на хан Кубрат. А сега се носят и слухове, че последната издънка, Юлуш, дал дъщеря си за жена на могъщия шах на Хорезм и за рода Дуло отново се надигна извечната заплаха. Под слънцето няма място за двата рода, колкото и просторна да е степта. Родът Ашина трябва да преклони глава пред рода Дуло, пред него, хан Кубрат. Ето защо толкова му е нужен гръцкия огън и няма цена, която да не заплати за него повелителят на степните простори. Но дори и само на гърнетата с изпепеляващите съставки, изпратени като подарък, хан Кубрат би се зарадвал не по-малко, отколкото на сабите и ризниците, само че такива гърнета нямаше сред даровете.

Всички вече се налюбуваха на драгоценните подаръци, които наистина заслужаваха всяко възхищение, само тептангра Ирсан дори не се помръдна от мястото си, като с целия си вид показваше колко далеч се намира от всичко земно. Това не убягна от острия поглед на ювиги-хана; той разбра и причината за тази подчертана отдалеченост. Високо положение заемаше сред българите тептангра Ирсан и понякога на ювиги-ханът му се струваше, че жрецът поставя властта си даже над светската. Това беше смешно, но и опасно. Не трябваше да се допуска такова нещо. Всеки трябва да знае мястото си в света, дори и върховният жрец на Тангра.

И хан Кубрат вдигна ръка. Всички замряха.

— Виждам, че разговорът с гръцките гости не ти донесе удоволствие, тептангра Ирсан — каза той. — И подаръците на василевса дори не искаш да погледнеш. А те, съгласи се, заслужават да се видят. Дори и затова, че се харесаха на мен. И посланиците, и подаръците.

Ирсан, без да отвърне, гледаше с отсъстващ поглед право пред себе си.

— Сега ще разкажа едно предание — каза хан Кубрат. — Кучето подгонило лисицата и си казало: „Ето значи какво е да си най-силен сред всички на света.“ На което лисицата, въпреки че не й било до разговори, отвърнала: „Не твоята сила ти помогна, а моята слабост. Ако не вярваш — опитай да подгониш вълка.“. На теб, тептангра Ирсан, не ти харесаха гръцките подаръци и гръцките посланици. Не искаш ли да се опиташ да подгониш вълка…

Хан Кубрат се разсмя и всички около него също се разсмяха. Всички, освен тептангра Ирсан, който така стисна зъби, че челюстите му изпъкнаха. Не прави добре ювиги-ханът като се присмива над върховния си жрец пред гърците. На него, на хан Кубрат, всичко гръцко му харесва, ненапразно прекара той толкова години във Византия. И кой знае каква съдба го очакваше, ако вража стрела не бе намерила сърцето на хаган Органа; може би и досега щеше да командва един тюмен воини на далечната граница. И ето че сега, застанал начело на българите, си мисли, че е възможно да го унижава — него, тептангра — само заради това, че не се възхищава на гърците! Не, не е такъв тептангра Ирсан, не може да преглътне мълчаливо тази обида. На небето е Тангра, на земята е той — Ирсан! Така е било и така ще бъде.