Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 12

Но тъй като императорът пожела да се сроди с българите, да съедини кръвта си с нашата, силата на нашето племе отсега нататък ще стане стена, изпречила се на пътя на враговете му. Така че предай още на василевса, че ако в пределите на империята навлязат врагове, нашите воини ще са негова дясна ръка. Аз, хан Кубрат, повелител на българите, ще дойда на помощ заедно със своите илхани. Запомни ли всичко, посланико Теофане? Аз, хан Кубрат, казах…

И, като произнесе това, ювиги-ханът седна. Настъпи времето на тептангра Ирсан. Сега, след като ювиги-ханът свърши речта си, той можеше, ако желае, да говори с посланиците, или да спори с тях, или да ги разпитва за каквото иска. Такъв беше обичаят у българските тюрки, обичай от древни времена. Можеше да се говори и спори за религиите на другите народи, за нравите и обичаите им, като в спора много се ценеше находчивостта и тептангра Ирсан ненапразно се славеше като хитроумен полемист, който неведнъж беше карал чуждоземни посланици да се объркват от въпросите му и да се чувстват в задънена улица. Ето и сега той бавно се надигна от мястото си, обходи с поглед присъстващите, склони глава за поздрав към посланика, оправи, без да бърза, черния си чапан с червени ивици, докосна златната емблема на слънцето, провесена на гърдите му и едва след това се обърна към Теофан:

— Ето за какво искам да поговоря с теб, посланико на византийския ювиги-хан. Ние тук знаем, че всички жители на вашата страна и заедно с тях императора и ювиги-хан на Византия Ираклий са привърженици на християнската религия и се покланят на лика на Христос. Но кой е този Христос? Както ни е известно, домът на бога е небето, а Христос е слязъл на земята. Тогава той не е бог, а само посланик на бога, негов пратеник. Но както ти, посланико Теофане, не можеш да заместиш императора и ювиги-хан на гърците Ираклий, така и на Христос не може да му се покланят по начина, по който вярващите се обръщат към истинския бог. Ето затова ние смятаме вашата вяра за заблуждение. Не може да има нищо по-лошо от истината, превърнала се в лъжа, както не може да има два бога — единият на земята, другият, на небето. Затова истинската вяра се оказва нашата, където над всички стои един господар — Тангра. Без него не може да има живот на земята и всичко що ходи, лети, бяга и пълзи, всичко що расте, плува в дълбините на водата или живее под земята, съществува само благодарение на това, че над нас е Тангра. И въпреки, че разбирате това, вие и много други заедно с вас продължавате да се покланяте на образа на човека, когото мислите за бог, и заради него строите своите църкви и падате на колене пред него, пред човека, от който на тази земя зависят толкова малко неща. Обясни ми това чудо, посланико Теофане.