Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 10

— Изслушай ме, могъщи владетелю! Ти, на който се подчиняват неизбродимите степи на Велика България, отвърни на молбата на един баща, който има само един син. Заклинам те в твоя Тангра и нашия Исус Христос, не ми отнемай единствената радост в живота! Какво ще кажа на майка му? Призовавам твоето милосърдие!

Все още на колене, той направи още една неловка крачка и в това време зад гърба на жената на хан Кубрат се появи ослепително моминско лице и в този миг посланик Теофан бе пронизан от глупавата надежда да спаси Константин с помощта на тази девойка. С крайчеца на окото си той потърси сина си и видя, че и неговият взор е устремен натам — към прекрасното младо лице зад гърба на жената на хана, където с целия блясък на своите шестнадесет години стоеше изящна девойка.

Това беше дъщерята на хан Кубрат, която наричаха Чечке.

Разбира се, нито сега беше подходящото време, нито тук бе подходящото място за разговор относно брака между сина на василевса и дъщерята на ювиги-хана, но не можем да го корим, че реши да избърза отчаяното бащино сърце. И, изправяйки се на крака, отново изпълнен с достойнството на византийски посланик, Теофан каза:

— Изслушай ме отново, велики ювиги-хане. Всемогъщият император Ираклий ми заповяда да предам, че желае да се сроди с теб, великия владетел на българите, и ти предлага брачен съюз между своя наследник Юстиниан и дъщеря ти, прекрасната Чечке. И ако ти си съгласен, аз съм упълномощен да отведа бъдещата императрица със своя кораб във Византия.

При тези думи настъпи мъртва тишина. Стъпката беше отчаяна, но посланикът не виждаше друг изход. Ако успее да доведе девойката, император Ираклий няма да откаже да каже някоя дума за Константин, а може би на своеволния варварин даже няма да му е до Константин, ще забрави и за школата, и за думите си. А ако ювиги-ханът не се съгласи да изпрати дъщеря си с гръцкия кораб, това също ще създаде някаква възможност да измъкне сина си от ръцете му, въпреки че точно в този миг посланик Теофан не можеше да каже каква ще е тази възможност.

Тишината се проточи и се наруши едва от хан Кубрат, който удари с жезъла си по пода. Началникът на охраната бързо приближи към господаря си, който му каза нещо на ухо, след това по знак на хана всички кавхани и илхани се надигнаха от местата си и обкръжиха ханския престол. Началникът на охраната с твърда ръка отведе посланик Теофан на мястото му. Константин, отметнал качулката си върху раменете, не откъсваше поглед от Чечке, сякаш ни най-малко не се интересуваше от случващото се в залата. И отново настъпи тишина, сред която се разнесе звучният глас на изправилия се ювиги-хан.

— Повтори думите си, посланико Теофане. Те засягат всички и всички трябва да ги чуят.

Теофан повтори. Сред насъбралите се пробягна шепот, сякаш вълнички пробягаха по повърхността на езеро, и затихна. Хан Кубрат се наведе към жена си, нещо й каза или може би нещо я попита. Теофан видя как потрепнаха правилните черти на лицето на младата жена, повдигнаха се и се отпуснаха извитите й като саби вежди. На свой ред тя се обърна с някакви думи към дъщеря си и отново острият поглед на гърка видя как руменина обагри нежните девичи страни и Чечке покорно склони красивата си глава и нежната тъничка шия, подчинявайки се на родителската воля. Но каква беше тази воля?