Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 11

А хан Кубрат се обърна към най-главния сред военачалниците си:

— Тептархан алустаз Даян! Ти чу как император Ираклий чрез устата на своя посланик патриций Теофан моли да дадем нашата дъщеря Чечке за жена на наследника на престола Юстиниан. По обичая на нашите предци те питам, какъв съвет ще ми дадеш?

Всичко това бе изречено на тюркски. „О, Тангра!“ — долетя нечий изплашен възглас. И всички погледи се насочиха към лицето на девойката, закрила очи с гъсти ресници.

— Чакам, алустаз Даян.

Тептарханът обмисляше отговора си.

— Предложението на император Ираклий е достойно за теб — отвърна най-накрая той. — Мисля, че към него трябва да се отнесеш с уважение.

— А ти какво ще кажеш?

Този въпрос хан Кубрат отправи към жена си, но вместо отговор тя притисна дъщеря си до себе си, сякаш се прощаваше с нея навеки.

— Донесете жертвената риба — каза ханът и на мига бе поднесена голяма, бяла риба в блестящо златно блюдо. Тя беше още жива и по тялото й преминаваше слаб трепет. Хан Кубрат извади кинжала си от ножницата, заби го почти под хрилете на рибата и отцеди в услужливо поднесените две златни чаши по седем капки рибя кръв, след което ги напълни до горе с гръцко рубинено вино. Едната чаша протегна към Теофан.

— Приближи се, посланико. И изпий тази клетвена чаша…

Теофан направи няколко крачки и взе тежкия стакан. Много неща беше видял през живота си, докато изпълняваше поръченията на императора, неведнъж се оказваше близо до смъртта, но никога до сега не е бил толкова замаян, никога светът не е танцувал пред очите му така, както сега. Трябва да се вземе в ръце, да се овладее, трябва…

С усилие на волята той се стегна и световъртежът му премина. Когато надигна златната чаша към устните си, ръката му също вече не трепереше. По аромата определи, че виното е хиоско, но от рибята миризма изведнъж му се догади.

Той вдигна очи и срещна строгия, непреклонен поглед на хана. И тогава изпи докрай чашата си, обърна я по български обичай с дъното нагоре и нито една капка не падна на пода. Рибешката миризма го изпълни целия и за един миг му се стори, че и той се е превърнал в жертвена риба и дори му се стори, че усеща убождането на кинжала… Но всичко това продължи само един миг, не повече.

На свой ред ювиги-ханът поднесе чашата към устните си. Българите не ценяха виното, въпреки че го пазеха за такива тържествени случаи, самите те предпочитаха да пият мед и кумис. Дори най-доброто византийско вино оставяше неприятен вкус у хана и дразнеше стомаха му. Затова той отпи само една глътка и каза:

— Виждам, посланико Теофане, че си предан духом и телом на своя повелител, император Ираклий. Добра вест ще му занесеш от нас. Чуй сега думите ми, които ще предадеш на василевса. Съгласни сме да му дадем дъщеря си. Но тя не е робиня, че да я отведеш във Византия с кораба си. Ако синът на императора, младият Юстиниан, иска да вземе Чечке за жена — нека сам дойде за нея. Така предай ти, посланико, на император Ираклий и на божествената императрица Мартина. Предай също, че желая и на двама им дълги години живот. И още предай, че тук чакаме, в отговор на молбата ни, императорът да не отлага дълго, а да ни изпрати строители и майстори. И търговци. Разбра ли, посланико Теофане? Имаме с какво да търгуваме, нашите стоки интересуват не само гърците, но и другите народи. Хорезмийците, например, а също сирийците и табгачите.