Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 14

Протосинкел Симеон, който бе покръстил в Христовата вяра свирепите готи, можеше да говори с часове и колкото повече говореше, толкова по-голям прилив на сили чувстваше у себе си. И тептангра Ирсан, който вече съжаляваше, че е пуснал на свобода неукротимия дух на този грък, скочи от мястото си и извика:

— Ти сам каза, гърко, че бог е един и е на небето! А на небето е Тангра, слънцето, и нищо друго, освен Тангра, а аз съм негов посланик тук, във Велика България, и по цялата земя. А всичко останало са просто думи, гръко. Най-силен е този, който ни дава светлина, топлина и живот. А страданията и грехът нямат никакво отношение към божеството…

— На това, жрецо, мога да ти възразя с думите на единия от апостолите — с достойнство започна Симеон, но не можа да продължи, защото хан Кубрат се изправи.

— Аз мисля, протосинкел Симеоне, че ти ще се съгласиш — тептангра Ирсан говори убедително. Един е бог на небето и този бог е Тангра. Нищо не може да се случи на земята без неговата воля. Той е във всичко и всичко е в него и нищо не става без неговата воля. Тангра е на небето, а ние всички сме неговите земни деца.

Протосинкелът можеше да възрази и на повелителя на българите, но преподобният Симеон бе надарен не само с дълбоки знания за небесното и божественото, а и за земното. Да се спори с господарите на земната власт е възможно, но до определена граница. Сега тази граница бе начертана от последните думи на ювиги-хана. Както казват тези варвари: „В ръката на владетеля има жезъл, в сърцето му — меч.“. Който му противоречи може и да спечели, може и да загуби, но този, който овреме замълчи и отстъпи, е по-вероятно да спечели, и то неведнъж. Затова преподобният Симеон само разпери ръце, признавайки на хана правото на последната дума, и с поглед предаде нишката на разговора на Йоан Фасиан. Там, където духовното лице завършва спора, той може да бъде продължен от философа с други средства в името на славата господна. Йоан Фасиан погледна в очите повелителя на тукашните варвари и, улавяйки нещо видно само за него, бавно се надигна.

— Велики хане — така започна Фасиан, полузатворил очи, сякаш се вслушваше в собствените си думи. — Велики хане. Аз не възнамерявам да се намесвам в учените спорове за това кой е истинският бог и къде цари заблуждение. Не възнамерявам да разсъждавам за това кой от двата бога е по-силен и на кого разумът ще отдаде преимущество пред другите богове…