Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 9

— О! О! Най-после баба ще си хапне хубави сладкиши! — извън себе си от радост, Хайди заскача около кутията, после се втурна да събира подаръците, за да ги отнесе веднага в колибата на козарката. Дядото обаче я спря, като каза, че щом започне да се здрачава, ще придружат господин доктора до селото и тогава ще отнесат всичко на бабата. После Хайди откри чувалчето с тютюн и веднага го връчи на дядо си. Подаръкът му хареса извънредно много; той побърза да напълни лулата си с новия тютюн. Скоро двамата мъже се разположиха доволно на пейката и обвити в облаци сив дим заговориха за разни неща. През това време Хайди откриваше все нови и нови съкровища. Изведнъж обаче спря, отиде до пейката, изправи се пред госта и когато двамата мъже млъкнаха и я погледнаха в очакване, тя рече:

— Не, нищо не ме зарадва толкова много, колкото добрият господин доктор.

Дядото и докторът избухнаха в смях, а докторът отговори, че изобщо не е очаквал това.

Когато слънцето бавно залезе зад планинските върхове, гостът стана. Беше време да слезе в Дьорфли и да си потърси квартира. Дядото събра в една кошница кутията със сладкиши, грамадния салам и топлия шал, докторът улови Хайди за ръка и тримата заслизаха по пътеката към колибата на козарката. Тук Хайди трябваше да се раздели с тях; решиха тя да чака при бабата, докато дядото дойде да я вземе. Йохи смяташе да придружи госта си чак до Дьорфли. Докторът подаде ръка за сбогом на момиченцето и то попита:

— Искате ли утре сутринта да излезем с козичките в планината? — защото това беше най-хубавото нещо, което можеше да му предложи.

— Разбира се, Хайди — отговори докторът. — Много искам да дойда с теб.

Мъжете продължиха пътя си, а Хайди влезе в колибата. Първо внесе през високия праг кутията със сладкиши; после трябваше отново да излезе, за да прибере и салама — защото дядото бе оставил всичко пред вратата. Върна се и трети път, за да вземе вълнения шал. После нареди подаръците колкото се може по-близо до бабата, за да може тя да ги докосва и да разбира какво е получила. Шала разстла на коленете й.

— Всичко е от Франкфурт, от Клара и старата госпожа Зеземан — започна да разказва тя на изненаданата баба и на слисаната Бригите, която се беше заковала на място и гледаше с разширени в почуда очи как Хайди мъкне тежките подаръци и ги нарежда пред бабата.

— Нали сладкишите са чудесни, бабо? Я виж колко са меки! — провикна се весело Хайди и бабата потвърди:

— Да, да, разбира се. Какви добри хора имало във Франкфурт! — тя поглади отново топлия мек шал и продължи: — А това ще ми свърши добра работа през студените зимни дни. Никога през живота си не съм имала такъв скъп шал, нито пък съм мислила, че ще го имам.

Хайди беше безкрайно учудена, че бабата се зарадва повече на сивия шал, отколкото на сладкишите. Бригите стоеше пред масата, на която бе оставен саламът, и го гледаше почти със страхопочитание. През целия си живот не беше виждала такъв великански салам и й се виждаше невероятно, че сега е неин и ще може да си отреже от него. Тя поклати глава и проговори колебливо: