Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 8

Докато си приказваха, стана обед; вятърът отдавна бе престанал, елите бяха утихнали. Макар че бяха нависоко, въздухът беше мек и топъл и над обляната от слънце пейка повяваше освежаващ хлад.

Йохи стана и влезе в хижата. След малко се появи с голяма дървена маса и я постави пред пейката.

— Е, Хайди, време е да донесеш обяда — рече той. — Господин докторът ще ни извини — нашата кухня е проста, но поне трапезарията е съвсем прилична.

— Няма за какво да се извинявате — усмихна се господин докторът, загледан към слънчевата долина. — Приемам поканата с удоволствие. Сигурен съм, че обядът ще ми се услади.

Хайди вече шеташе усърдно и нареди на масата всичко, което се намираше в шкафа. Тя се радваше извънредно много, че ще може да нагости господин доктора. През това време дядото приготви обяда и излезе навън с димящото гърненце с мляко и голямо парче печено сирене със златиста коричка. Остави нещата на масата и наряза тънки, прозрачни парченца от розовото месо, което сам беше изсушил сред чистия планински въздух. Господин докторът привърши обяда си с апетит, който не бе изпитвал поне от година насам.

— Да, нашата Клара наистина трябва да дойде тук — отбеляза доволно той. — Ако поне няколко дни се храни така, както аз днес, ще стане силна и здрава.

В това време по пътеката се зададе един мъж, нарамил на гърба си огромен денк. Щом стигна пред колибата, хвърли товара на земята и пое дълбоко дъх.

— Аха, ето че колетът от Франкфурт пристигна — извика господин докторът и стана. Улови Хайди за ръчичка и я поведе към огромния денк. Развърза първата връзка, свали най-горната обвивка и усмихнато я окуражи: — Сега е твой ред. Разопаковай тази грамада и открий сама богатствата, които са скрити в нея.

Хайди го послуша и докато ръчичките й трескаво развързваха възлите, очите й все повече се разширяваха от почуда. Когато господин докторът вдигна капака на една голяма кутия и поясни, че сладкишите са за бабата, за да пие с тях кафето си, тя се провикна изумено: