Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 7

— Че успях да се върна у дома при дядо — отговори сериозно детето.

Лицето на доктора просветна. Не беше очаквал такова посрещане. Беше изкачил бавно склона, потънал в мисли за самотата си, и дори не беше погледнал колко красиво е наоколо и какво спокойствие цари в планината. Мислеше, че Хайди трудно ще го познае, нали го беше виждала само два-три пъти. Освен това, му беше неприятно, че вестта, която й носи, ще я разочарова. Хайди дори можеше да му се разсърди като не види до него дългоочакваната си приятелка Клара. Вместо това обаче от очите на Хайди струеше искрена радост и тя продължаваше да държи ръката му като на най-добър приятел.

Докторът се усмихна с бащинска нежност.

— Ела, Хайди — проговори меко той. — Отведи ме при дядо си. Покажи ми къде живееш.

Но детето не помръдна от мястото си. Търсещият й поглед обхождаше склона.

— Но къде са Клара и госпожа Зеземан? — попита тихо тя.

— Да, сега ще ти кажа нещо, от което ще ти стане неприятно — отвърна господин докторът. — Виж, Хайди, аз дойдох сам. Клара беше много болна и не й позволих да пътува, а това значи, че и старата госпожа Зеземан няма да дойде. Но през пролетта, когато дните станат по-дълги и топли, те ще дойдат при теб, бъди сигурна в това.

Малката Хайди стоеше и го гледаше; тя все още не можеше да осъзнае, че мечтите, с които беше живяла толкова дълго, не могат да се осъществят. Вестта я завари неподготвена, тя стоеше и не смееше да се помръдне. Докторът я гледаше мълчаливо и всичко наоколо беше толкова тихо, че се чуваше как горе вятърът огъва клоните на елите. Изведнъж Хайди се сети, че господин докторът й е дошъл на гости, и вдигна очи към него. По лицето над нея беше изписана тъга, която тя не беше виждала никога досега. Във Франкфурт господин докторът никога не гледаше така. Сърчицето я заболя — Хайди не можеше да понася, когато някой беше тъжен. Това се отнасяше особено за господин доктора, който й беше сторил най-голямата добрина. Сигурно той също се притесняваше, че Клара и старата госпожа Зеземан не бяха дошли.

— О, сигурна съм, че пролетта ще пристигне много скоро и тогава те непременно ще дойдат — заговори утешително тя. — При нас зимата не трае дълго, а и ако дойдат по-рано напролет, ще могат да останат много повече. Знам, че Клара иска така. А сега е време да отидем при дядо.

Ръка за ръка, двамата тръгнаха към хижата. Хайди толкова искаше отново да види усмивка на лицето на господин доктора, че разпалено започна да го убеждава как зимата на пасището не се задържа много и как дългите, топли летни дни ще дойдат много скоро. Говорейки така, детето само повярва на думите си и когато стигнаха горе, весело извика на дядо си:

— Днес не пристигнаха, но няма да мине много време, и ще дойдат!

За дядото господин докторът не беше чужд човек, тъй като детето му беше разказвало много за него. Старецът протегна ръка на госта си и сърдечно го поздрави. След това мъжете седнаха на пейката пред колибата. Господин докторът веднага направи местенце на Хайди и любезно я помоли да седне до него. После започна да разказва как господин Зеземан го окуражил да тръгне на път и как самият той сметнал, че ще му се отрази добре, защото отдавна вече не се чувствал свеж и бодър. След това пошепна на Хайди, че много скоро тук ще бъде донесено нещо, пътувало заедно с него от Франкфурт, което със сигурност ще я зарадва повече от един стар доктор. Хайди веднага полюбопитства да узнае какво е то, но докторът не издаде тайната. Дядото каза на госта, че може да прекара няколко хубави есенни дни в Алпите, ако всяка сутрин се изкачва при тях на пасището. За съжаление не можел да го покани да нощува в хижата, нямали къде да го настанят. Но пък посъветва доктора да не се връща в Рагац, а да наеме стая долу в Дьорфли. Гостилничката била най-обикновена, но много прилична. Така можел всяка сутрин да излиза на разходка високо в планината и това със сигурност щяло да му се отрази много добре. Йохи каза още, че с удоволствие ще разведе господин доктора и ще му покаже някои скрити местенца, които със сигурност ще му харесат. Докторът прие идеята с благодарност и допълни, че с голямо удоволствие ще се поразходи из планината.