Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 5

Появи се Себастиян, с усилие метна денка на рамо и се отправи с бързи крачки към дома на господин доктора.

Втора глава

Идва гост

Яркочервената зора пламтеше над планината, в клоните на елите шумеше свеж утринен вятър и старите дървета се поклащаха в такт с песента му. Хайди отвори очи. Шумът я бе събудил. Бученето на вятъра в короните на старите ели винаги я вълнуваше, проникваше дълбоко в сърцето й и властно я теглеше навън. Тя скочи от леглото и трескаво се заоблича.

След малко момиченцето слезе по стълбата в стаята. Постелята на дядото беше вече празна. Хайди се озърна и излезе навън. Дядо й стоеше пред вратата и внимателно оглеждаше небето на всички страни, както правеше всяка сутрин, за да разбере какъв ще бъде денят.

Някъде високо горе танцуваха розови облачета, небето под тях беше яркосиньо, а по върховете и пасищата отсреща сякаш течеше златен поток. Слънцето вече се показваше иззад стръмната скала.

— О, колко е красиво! О, колко е красиво! Добър ден, дядо! — провикна се Хайди.

— Е, отвори ли вече очички? — попита весело дядото.

Без да се бави, детето изтича под елите и заподскача радостно, опиянено от бученето на огъващите се клони. При всеки нов порив на вятъра то извикваше възхитено и подскачаше още по-високо.

През това време дядото отиде в обора да издои Белка и Галка. После почисти грижливо на двете козички, приготви ги за излизането в планината и ги изведе навън. Като видя приятелките си, Хайди дотича и ги прегърна. Козичките заврещяха весело и всяка от тях поиска да покаже на малката Хайди колко много я обича, като завря главица под рамото на детето, което едва не бе повалено. Хайди изобщо не се уплаши, но тъй като в необузданата си радост Галка я мушна здравата с рогцата си, сметна, че трябва да я смъмри за неприличното поведение.

— Недей така, Галке, блъскаш се също като големия Турчин! — каза й тя, а Галка веднага отдръпна главичката си и зае прилична поза. Белка пък вирна гордо рогца и направи физиономия, която ясно казваше: „Никой не бива и да си помисля, че аз се държа като големия Турчин!“. Снежнобялата Белка беше малко по-изискана от кафявата Галка.

След малко отдолу прозвучаха подсвирванията на козарчето Петер и скоро веселите козички заскачаха по склона, водени от бързия Бодливко. Изведнъж Хайди се озова в най-голямата блъсканица; всички кози се натискаха да я поздравят и я блъскаха, а тя трябваше да ги поразбута, за да си пробие път до плахата Снежка, която не можеше да се добере до нея. Макар че малката отчаяно се стремеше да се приближи до Хайди, по-големите козички постоянно я изблъскваха.

Появи се и Петер, който с едно последно пронизително изсвирване се опита да събере козичките и да ги подгони към пасището. Той искаше да се доближи до Хайди. Козичките наистина се уплашиха от изсвирването и се разпръснаха на всички страни; така Петер успя да стигне до приятелката си.