Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 26

— От Хайди — отговори момчето.

Още по-смаян, учителят погледна към Хайди, която си седеше най-спокойно на чина, сякаш не се беше случило нищо особено.

— Забелязах и други промени в теб, Петер — продължи след малко учителят. — По-рано отсъстваше по цяла седмица, понякога дори и повече, а сега идваш най-редовно на училище. Откъде е дошла тази промяна у теб?

— От Йохи — гласеше отговорът.

Съвсем смаян, учителят местеше поглед от момчето към Хайди и обратно.

— Хайде да опитаме пак — проговори предпазливо той.

Петер трябваше да докаже познанията си като прочете още три реда. Той направи това без грешка. Значи беше истина! Петер можеше да чете!

Щом часовете свършиха, учителят се втурна към дома на свещеника, за да му разкаже случилото се и да му опише колко благотворно въздействие оказват върху общината Хайди и Алпиеца Йохи.

Оттогава всяка вечер, когато се прибереше у дома, Петер сядаше до масата и прочиташе по едно стихотворение. Така му бе заповядала Хайди. Но никога не се опитваше да прочете второ, а и бабата не го молеше за това.

Майката не преставаше да се чуди на умението му и много често, когато четенето беше свършило и четецът вече спеше дълбок сън, тя казваше на бабата:

— Не мога да се нарадвам, че Петер се научи да чете така хубаво. Кой знае какво ще излезе от него един ден…

Веднъж бабата отговори:

— Да, наистина е хубаво, че момчето ни се научи да чете. Но аз ще се радвам от сърце, когато добрият Бог ни прати пролетта и заедно с нея пристигне и Хайди. Когато тя чете, стиховете са съвсем други. Когато чете Петер, в стиховете нещо липсва и аз го търся в паметта си, но невинаги го намирам. Когато слушам Хайди, впечатлението ми е много по-истинско.

Причината беше в това, че Петер четеше, както му е удобно. Когато срещнеше дума, която му се струва твърде дълга или трудна, той просто я пропускаше. Беше убеден, че без две или три думи в един стих стихотворението не би пострадало, пък и баба му няма да забележи нищо. И ставаше така, че в стиховете, които четеше Петер, почти липсваха съществителни.

Шеста глава

Вест от далечните приятели

Дойде месец май. От всички върхове към долината се спуснаха пълноводни пролетни потоци. Над пасището грейна топло, ярко слънце. Тревата се раззелени. И последният сняг се бе стопил. Събудени от примамливите слънчеви лъчи, първите цветенца вече надничаха сред свежата трева със светлите си очички. Веселият пролетен вятър шумеше в короните на елите и отвяваше старите, тъмни иглици, за да направи място на новите — меки и светло зелени. Високо горе орелът отново размахваше криле. Земята около хижата на дядото беше цялата обляна в слънце, което попиваше последните влажни петна и човек можеше да седне, където си поиска.

Откъм навеса зад колибата долетяха шумове от чукане и стържене. Хайди скоро се заинтересува от тях. Тя скочи и се затича към бараката, за да види с какво е зает дядо й. Пред прага бе изправен един красив нов стол. Скоро изпод сръчните ръце на дядото щеше да излезе и втори.