Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 27
Йоханна Спири
— О, вече знам какво правиш! — извика зарадвано момичето. — Столовете ще ни трябват, когато дойдат гостите от Франкфурт. Този ще бъде за старата госпожа, вторият за Клара, а после… май трябва да направиш още един — продължи колебливо тя. — Как мислиш, дядо, дали ще дойде и госпожица Ротенмайер?
— Не знам — отговори спокойно дядото, — но по-добре е да имаме един стол в запас, за да можем да я поканим да седне, ако дойде.
Хайди се загледа замислено в дървеното столче без облегалка и се опита да си представи как госпожица Ротенмайер ще разстеле полите си върху твърдата му седалка. След малко поклати глава и рече:
— Дядо, не ми се вярва, че тя ще седне на този стол.
— Тогава ще я поканим на широкото канапе, покрито с прекрасен килим от трева — отговори с усмивка дядото.
Докато Хайди размишляваше кое е това прекрасно канапе със зелена покривка, от планината долетяха силни викове. Малката разбра веднага кой пристига. Обърна се и само след миг бе заобиколена от подскачащите кози. Очевидно те се чувстваха така добре, както и тя, защото подскачаха толкова нависоко и врещяха така радостно, сякаш никога не бяха виждали такава пролет. Всяка се буташе да стигне най-близо до Хайди и момиченцето едва си поемаше дъх. Петер обаче ги разблъска — една наляво, друга надясно. Когато успя да си проправи път до нея, протегна ръка, в която стискаше писмо.
— Дръж! — каза той, без да дава повече обяснения.
— Нима си получил това писмо за мен, докато си бил на пасището? — попита смаяно момичето.
— Не.
— Откъде тогава го взе?
— От торбичката с хляба.
Отговорът беше точен. Миналата вечер пощальонът на Дьорфли му бе предал писмото за Хайди и Петер го сложи в празната торбичка. На сутринта пъхна вътре хляба и сиренето и тръгна да изведе козите. Докато ги събираше, видя Йохи и Хайди. Но едва по обед, когато изяде хляба и сиренето, реши да изтърси трохите и откри в торбичката забравеното писмо.
Хайди прочете внимателно адреса и се затича към навеса, където дядото продължаваше да работи.
— От Франкфурт! От Клара! Искаш ли да чуеш какво пише, дядо?
Разбира се, че дядото искаше да чуе, пък и Петер наостри уши, облегнат удобно на една греда. Хайди започна да чете:
„Мила Хайди!
Вече сме опаковали всичко и след два или три дни ще тръгнем на път. Чакаме само татко да ни каже, макар че той няма да дойде с нас, а ще замине за Париж. Господин докторът ни посещава всеки ден и вика още от вратата: «На път! На път! Към Алпите!». Искам да знаеш, че той се е влюбил в твоята планина. През цялата зима ни гостуваше всеки ден и с всяко влизане казваше, че пак не се е сдържал и иска да ми разкаже още нещо за Алпите. Сядаше при мен и започваше да описва дните, които е прекарал с теб и дядо ти на пасището, за планините и цветята, за тишината над поляните, за селцата и пътеките, и за великолепния свеж въздух. И постоянно ми повтаряше: там всеки човек оздравява. Самият той също е много променен, изглежда подмладен и весел както по-рано. О, как се радвам, че ще видя всичко това, ще дойда при теб на пасището и ще се запозная с Петер и козичките! Първо обаче трябва да отида в баните на Рагац, за да се лекувам. Лечението ще трае около шест седмици, така заповяда господин докторът. Едва тогава ще се качим в Дьорфли и ще се настаним на квартира. Само в слънчеви дни ще ме качват с носилка на пасището и ще оставам при теб целия ден. Баба ще дойде с мен и също ще живее в Дьорфли. Тя също се радва много, че ще види къде се намира твоят дом. Госпожица Ротенмайер обаче отказва да дойде с нас. Баба почти всеки ден я пита: «Какво ще кажете за една разходка до Швейцария, скъпа Ротенмайер? Не се срамувайте, ако имате желание да дойдете с нас». Ала госпожицата винаги й благодари учтиво и отговаря, че не иска да бъде нескромна. Аз обаче знам какво си мисли. Себастиян описа пътуването си с толкова ярки краски! Разказа ни за назъбените скали, надвиснали над пътя, за пропастите и проломите, за стръмните пътеки, където човек всеки миг може да полети надолу и по които могат да се катерят само кози, но не и хора. Докато го слушаше, госпожица Ротенмайер цялата се тресеше от ужас и оттогава престана да си мечтае за пътуване в Швейцария, както по-рано. Тинете също се уплаши до смърт и няма да дойде с нас. Така че ще пътувам само с баба. Себастиян ще ни придружи до Рагац и ще се върне във Франкфурт.
С нетърпение чакам да дойда при теб.
До скоро, мила Хайди! Баба също те поздравява най-сърдечно!
