Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 24

Тук Хайди спря, защото Петер беше станал тих като мишчица и тя трябваше да го погледне, за да се увери, че не е заспал. Страшните заплахи в стихчетата и собствените му тайни страхове го бяха вцепенили, и той не смееше да мръдне. Само седеше и гледаше уплашено пред себе си.

Доброто сърце на Хайди се трогна и тя заговори утешително:

— Не се бой, Петер. Само идвай всяка вечер при мен и ако учиш така добре, както днес, много скоро ще знаеш всички букви и няма да има никакви наказания. Искам обаче да идваш всеки ден. Не така, както ходиш на училище. Много добре знам, че изобщо не се плашиш от снега.

Петер обеща веднага. Стиховете го бяха впечатлили и той бе станал кротък и послушен. Сбогува се с дядото и бързо тръгна към къщи.

От този ден нататък Петер следваше точно нарежданията на Хайди и всяка вечер двамата учеха усърдно по няколко букви заедно с придружаващите ги стихове.

Често, докато пушеше лулата си, дядото седеше заедно с тях в стаята и се вслушваше в обясненията на Хайди. От време на време му ставаше много смешно, но не се издаваше, само ъгълчетата на устата му често потрепваха.

След голямото напрежение от ученето Петер често получаваше покана да остане за вечеря. Това бе добра компенсация за изживените страхове от стиховете, които съдържаха заплахи за наказания.

Така минаваха зимните дни. Петер идваше всяка вечер и скоро наистина напредна в четенето.

Справянето със стиховете обаче му струваше много усилия. Най-после стигна до буквата У. Ето какво му прочете Хайди:

„Ако У с Ф сгрешиш, в страшен свят ще се явиш…“

— Да, ако искам! — изръмжа Петер. Но залегна здраво над буквата У, защото беше сигурен, че някой ще го сграбчи за яката и ще го отведе там, където никой не обича да ходи.

На следващата вечер Хайди прочете:

„Казваш: X въобще не знам. Я виж оня прът ей там!“.

Петер веднага погледна към стената и рече подигравателно:

— Къде е?

— Не е там, но откъде знаеш какво е скрил дядо в сандъка? — каза Хайди. — Аз видях там един прът, дебел почти колкото ръката ми, и дядо като го извади, аз пак ще ти кажа: „Я виж оня прът ей там!“.

Петер знаеше как изглежда дебелият прът от лешниково дърво. Той веднага се наведе над книгата и се опита да запомни проклетата буква.

На другия ден прочетоха:

„Ако Ц не разбереш, няма нищо да ядеш“.

Петер погледна към долапа, където бяха скрити хлябът и сиренето, и сърдито изръмжа:

— Не съм казал, че ще забравя как се пише Ц.

— Така трябва — похвали го веднага Хайди. — Най-добре е днес да научим още една буква. Така ще ти останат по-малко за утре.

Петер не беше много съгласен, но Хайди вече четеше следващия стих:

„Ако спреш на Ч? Недей — всеки ще ти се присмей“.

Тогава пред очите на момчето изникнаха всички онези важни господа от Франкфурт с големи черни шапки на главите, с изписана по лицата им подигравка. Петер се нахвърли като вълк върху буквата Ч и не я остави, докато не я запомни с всичките й извивки. Даже когато си затвореше очите, той я виждаше пред себе си съвсем ясно.