Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 28

Като чу тези думи, Петер скочи като попарен и силно размаха гегата си на всички страни. Козичките се разбягаха уплашени. Стадото се спусна надолу по склона. Петер се втурна след тях, описвайки с тоягата си огромни кръгове във въздуха, сякаш искаше да излее гнева си върху невидим неприятел. Този неприятел беше предстоящата поява на непознати хора на пасището. Идването им тревожеше Петер от много дни насам и той все повече се ожесточаваше.

Хайди бе изпълнена с радост и щастие. Още на другия ден изтича при бабата и разказа кой ще дойде от Франкфурт и най-вече кой няма да дойде. Хайди направи посещението си още следващия следобед, защото вече й бе разрешено да излиза сама. Слънцето отново грееше ярко и оставаше дълго на небето, а по сухата земя се тичаше толкова леко, докато веселият майски вятър рошеше косите на момиченцето и го караше да бърза. Бабата бе напуснала старото легло. Тя седеше отново в своя ъгъл и предеше. На лицето й обаче бе изписана тъга, сякаш се бореше с някакви тежки мисли. Така беше още от миналата вечер, а и през нощта не бе могла да се отърве от неприятната тревога и да заспи спокойно. Петер се беше прибрал вкъщи бесен. Макар от устата му да бяха излезли само накъсани думи, старицата вече бе успяла да разбере, че от Франкфурт ще дойдат цял куп хора. Разбира се, Петер не знаеше какво ще стане по-нататък, но бабата си го представяше много добре. Затова тежки мисли я измъчваха и отнемаха съня й.

Хайди влезе и се втурна право към бабата. Седна на трикракото столче, което беше винаги свободно за нея. Все още замаяна от радост, тя повтори дума по дума на бабата какво пишеше в писмото. Изведнъж обаче спря насред изречението и попита загрижено: