Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 19

— Отивам на училище!

— Да, разбира се, върви и учи усърдно — похвали го майката.

Петер се прехвърли през прозореца, издърпа след себе си малката шейна, възседна я и се понесе надолу по склона.

Шейната фучеше надолу с голяма скорост и когато влезе в Дьорфли, не можа да спре и полетя по пътя за Майенфелд. Петер дори не помисли, че трябва да положи усилия, за да спре шейната си. Продължи да се пързаля, докато стигна края на склона и шейната спря от само себе си. Едва тогава слезе и се огледа учудено. Бързото спускане го бе отвело далеч под Майенфелд. Сети се, че ще закъснее за училище, че другите деца отдавна са започнали и че ще му трябва поне час, за да се изкачи в Дьорфли. Така че нямаше защо да бърза с връщането. Тръгна бавно по склона и стигна в селото, когато Хайди вече беше свършила училище и обядваше с дядо си. Петер влезе с тежки стъпки. Беше завладян от една мисъл, която веднага искаше да изкаже на глас.

— Готов е — изтърси той и спря насред стаята.

— Какво? Кой? Я го виж ти козият генерал! Какви са тези войнствени приказки? — попита развеселено дядото.

— Снегът е готов — обясни Петер.

— О! О! Най-после ще мога да ида при бабата! — развика се Хайди. Тя винаги разбираше немногословните обяснения на Петер. — Но ти защо не дойде на училище? Нали вече ти е лесно да се спуснеш с шейната! — укорително го погледна тя. Хайди разбираше, че не е редно някой да се разхожда навън, докато другите учат усърдно.

— Шейната ме отведе чак под Майенфелд и стана късно — отговори мрачно Петер.

— Това се нарича дезертьорство — наставнически строго каза дядото, — а хората, които го вършат, заслужават да им издърпат ушите, знаеш ли?

Петер нахлупи стреснато шапката си. От никого другиго не се боеше така, както от Алпиеца Йохи.

— Още повече, че ти си пастир, значи трябва двойно повече да се срамуваш от постъпката си — продължи дядото. — Как мислиш, ако козите ти се разтичат на всички страни и откажат да те следват, или ако почнат да вършат неща, които не са добри за тях, какво ще правиш тогава?

— Ще ги набия — отговори уверено Петер.

— Ами ако някое момче се е държало като подивяла коза и получи няколко плесника, какво ще кажеш тогава?

— Пада му се — гласеше отговорът.

— Да, а сега ме чуй добре, кози генерале: ако още веднъж подминеш с шейната си училището по време, когато трябва да си вътре, ела после при мен, за да си получиш онова, което заслужаваш.

Най-после Петер разбра връзката. Непослушното момче бе самият той, именно той беше избягал като подивяла коза от училището. Остана много засегнат от това сравнение. Боязливо огледа тъмните ъгли. Сигурно тук някъде е скрита дебелата гега, с която старецът плашеше козите си.

Йохи се усмихна и продължи окуражително:

— Хайде сега, седни на масата и се нахрани, после ще заведеш Хайди у вас. Щом започне да се смрачава, ще я доведеш обратно и ще вечеряш с нас.