Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 17

— О, дядо! — провикна се възхитено момиченцето. — Значи това е моята стая! О, колко е красива! А ти къде ще спиш?

— Твоята стая трябва да бъде близо до печката, за да не мръзнеш — обясни дядото. — Ей сега ще ти покажа моята.

Хайди скочи и последва дядо си, който бе отворил една врата в другия край на помещението. Двамата влязоха в малка стаичка, където дядото беше наредил постелята си. Като видя още една врата, Хайди побърза да я отвори и занемя от изненада, защото се озова в нещо като кухня. Но толкова огромна никога досега не беше виждала. Дядо й очевидно доста се бе потрудил, за да направи всичко това, а и щеше да има още много работа, защото стените бяха целите в дупки и вятърът свиреше през тях. Все пак върху повечето бяха заковани дебели дъски и стаята изглеждаше така, сякаш целите стени са покрити с тесни дървени рафтове. Голямата стара врата също си беше на мястото, изкусно изкърпена и укрепена. Тя се затваряше добре — а това беше чудесно, защото по-нататък следваха съвсем западнали помещения, обрасли с гъсти храсталаци, обитавани от бръмбари и гущери.

Хайди беше очарована от новото си жилище и още на другия ден, когато Петер дойде да види как са се настанили, тя го разведе по всички кътчета и тайни места. Не го остави на мира, докато не разгледаха подробно всички забележителности на новата къща.