Читать «Хайди и Клара» онлайн - страница 16

Йоханна Спири

Тази зима Алпиецът Йохи не остана на пасището. Верен на думата си, щом падна първият сняг, той заключи хижата и обора, и слезе в селото заедно с Хайди и козичките. Близо до църквата и свещеническата къща се издигаше солидна каменна постройка, някогашна господарска къща. Това личеше и до днес, макар че половината стени бяха паднали. Някога там бе живял един смел воин; докато служел в испанската армия, той бил извършил много героични дела, събрал богата плячка. После се върнал в родното Дьорфли и със спечеленото вдигнал великолепен дом. Искал да доживее дните си на село, но не минало много време и почнало да му става скучно в тихото Дьорфли — вече бил живял твърде дълго из шумния свят. Заминал си и не се върнал никога вече. Когато след много, много години хората се уверили, че е мъртъв, къщата била поета от негов далечен роднина, който живеел в долината. Но тъй като къщата била много западнала, новият собственик не се решил да я възстанови. Така в нея се нанесли бедни хора, които не можели да плащат висок наем. Когато част от сградата се срутела, никой не се грижел за нея. Оттогава бяха минали много години. Когато Йохи пристигна в селото с малкия си син Тобиас, той също се нанесе в полуразрушената къща и живя там. Оттогава къщата стоеше повечето време празна, защото никой не се опитваше да я ремонтира, или поне да закърпи дупките, които непрестанно зейваха тук и там. Затова никой не се задържаше дълго. Зимата в Дьорфли беше продължителна и студена. Вятърът виеше с такава сила, че угасяше светлинката и бедните хора трепереха от студ. Йохи обаче знаеше как да си помогне. Веднага, след като взе решение да прекара зимата в Дьорфли, той отиде да огледа старата къща. След този ден започна често да слиза в селото, за да подготви бъдещия си дом за зимните студове. Когато преполови октомври, двамата с Хайди слязоха в Дьорфли.

Ако човек се приближеше към къщата изотзад, виждаше първо едно грамадно помещение, едната стена, на което беше паднала изцяло, а другата наполовина. Беше останал и един висок, сводест прозорец, но стъклото отдавна го нямаше. Само разкошен бръшлян се виеше около рамките на прозореца и стигаше чак до тавана, който беше запазен почти непокътнат. През отвор за врата се влизаше в просторен салон, чиито под беше покрит с красиви каменни плочи, наполовина изкъртени, обрасли с трева. И в този салон стените бяха срутени заедно с големи части от тавана и ако дебелите колони, които крепяха средната част на тавана, не бяха оцелели, можеше да се помисли, че покривът всеки момент ще се срути върху главите на хората, осмелили се да влязат вътре. Тук Йохи вече бе издигнал дъсчени стени и беше посипал пода с дебел пласт слама, за да подслони козичките си. После се минаваше по разни коридори, всички полуразрушени, така че тук и там през процепите надничаха небето, дърветата и градината или пътеката пред къщата. Най-отпред, където тежката дъбова врата все още се държеше на пантите си, имаше широка, добре запазена стая. И четирите й стени бяха здрави, по тъмната дъбова ламперия нямаше дупки. В единия ъгъл се издигаше грамадна зидана печка, която стигаше чак до тавана. Тя беше покрита с красиви бели плочки, изрисувани с разнообразни картини: виждаха се кули, заобиколени от високи дървета, тичаха ловци, следвани от верните си кучета. На друга плочка беше нарисувано тихо езеро, засенчено от разклонени дъбове, а един рибар бе застанал на брега и тъкмо замахваше да хвърли въдицата си. По цялото продължение на камината имаше тясна пейка и човек можеше спокойно да поседи там и да разгледа картините. Хайди веднага хареса новия си дом. Още щом влезе с дядо си в стаята, тя се втурна към печката, приседна на пейката и се загледа в нарисуваните плочки. Но като се премести към другия край, цялото й внимание бе завладяно от друга гледка: в голямата ниша между печката и стената бяха заковани четири дъски. Те приличаха на дъските, от които дядо й правеше сандъци за ябълките. Тук обаче нямаше ябълки, това беше леглото й, същото като в колибата на пасището: огромен куп слама, покрита с ленен чаршаф и дебел чувал за завивка.