Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 9

Единствените звуци, които се извисяваха над рева на бурята, бяха гневните ругатни на Скагс между заповедите му към екипажа да завърже с допълнителни въжета купчината от провизии. Моряците се помъчиха да закрепят по-здраво каците и буретата, но в този момент една огромна вълна се надигна отзад, разби се върху сала и го потопи дълбоко под водата. За един кратък миг нямаше човек на този злощастен плавателен съд, който да не бе повярвал, че всички ще загинат.

Скагс задържа въздуха си, затвори очи и изруга, без да отваря уста. Имаше чувството, че тежестта на водата изстисква живота му. После, едва ли не след цяла вечност, салът бавно се надигна между въртящата се маса от пяна и отново се изложи на вятъра. Онези, които не бяха отнесени в морето, поеха дълбоко въздух и изкашляха солената вода.

Капитанът огледа сала и се ужаси. Цялата купчина от хранителни припаси бе пометена без следа, сякаш никога не бе натоварвана на борда. Още по-страшното беше, че този товар от каци и бурета бе направил пътека сред гъстото множество от каторжници, като бе прегазил част от тях и ги бе изхвърлил от сала със силата на лавина. Сърцераздирателните им викове за помощ останаха без ответ. Яростното море правеше невъзможен всеки опит за спасение и щастливците можеха само да оплакват трагичната смърт на доскорошните си спътници.

Салът и неговите страдалци устояха на бурята, продължила и през нощта, и на вълните, които непрекъснато ги обливаха. На сутринта морето започна да се успокоява, а вятърът стихна до лек южен бриз. Те обаче продължиха да следят как една подло изостанала вълна се скри от поглед, преди да се надигне и да грабне полузаспалите оцелели, които не бяха нащрек.

Когато най-накрая Скагс бе в състояние да се изправи и да прецени степента на щетите, бе потресен от факта, че яростта на морето не бе пощадила нито едно буре с храна или вода. И друга беда — от мачтите не бе останало нищо, освен няколко парчета платно. Той нареди на Рамзи и Шепард да пресметнат колко са липсващите хора. Броят им беше двайсет и седем.

Шепард огледа оцелелите и тъжно поклати глава.

— Горките! Приличат на удавени плъхове.

— Кажете на екипажа да опъне остатъците от платната и да събере колкото може повече дъждовна вода, преди да е спряло да вали — нареди Скагс на Рамзи.

— Но ние нямаме вече никакви съдове, в които да я съхраняваме — отвърна отчаян Рамзи. — А и какво ще използваме вместо платна?

— След като всеки задоволи жаждата си с изстисканата от тях вода, ще ги закърпим доколкото можем и ще продължим по нашия курс изток-югоизток.

Докато животът на сала се възстановяваше, Дорсет се отвърза от вантите на мачтата и хвана Бетси за раменете.

— Ранена ли си? — попита я той загрижен.

Тя го погледна през дългите кичури коса, полепнали по лицето й.

— С тоя си вид на мокра кокошка не съм за кралски прием. Но макар и да съм вир-вода, радвам се, че съм жива.

— Ужасна нощ беше — рече мрачно той, — но се опасявам, че няма да е последната.