Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 11

— Какво те води да душиш наоколо, Дорсет? — попита презрително Хъгинс.

Контрабандистът беше нисък и дебел, с гръден кош като бъчва; имаше дълга и сплъстена жълтеникавочервена коса, прекалено широк, сплескан нос и огромна уста с липсващи и почернели зъби, които подсилваха противното му похотливо изражение.

— Реших, че може да ви е от полза помощта на един опитен човек за превземането на сала.

— Искаш да се включиш в разпределянето на плячката и да поживееш малко по-дълго, тъй ли?

— Не виждам никаква плячка, която може да удължи мъките ни — отвърна с безразличие Дорсет.

Хъгинс се разсмя и оголи гнилите си зъби.

— Жените бе, глупак!

— Всички ние умираме от жажда и непоносима жега, а вие искате секс?

— За прославен разбойник ти си пълен идиот — раздразнен рече Хъгинс. — Нямаме намерение да чукаме тия сладки малки същества. Планът ни е да ги накълцаме и да се нагостим с крехката им плът. А такива като Бъли Скагс, моряците му и войничетата ще запазим за по-нататък, когато истински огладнеем.

Отначало Дорсет реши, че Хъгинс си прави гадна шега, но коварните пламъчета, които се прокрадваха в очите му, и противната усмивка ясно показваха, че това не е игра на думи. Мисълта беше толкова гнусна, че изпълни Дорсет с ужас и възмущение. Но тъй като беше съвършен актьор, той само сви равнодушно рамене.

— Защо бързате? До утре по това време може и да бъдем спасени.

— На хоризонта скоро няма да се появи кораб или остров. — Хъгинс замълча, грозното му лице излъчваше поквара. — С нас ли си, разбойнико?

— Нищо не губя, ако свържа съдбата си с вас, Джейк — отвърна Дорсет с лека усмивка. — Само че високата руса жена е за мен. С останалите правете каквото искате.

— Виждам, че си лапнал по нея, но моите момчета и аз винаги делим, и то по равно. Ще те оставя пръв да си избереш мръвка от нея. След това си я поделяме помежду си.

— Дадено — отвърна сухо Дорсет. — Кога почваме?

— Един час след като мръкне. Щом дам знак, нападаме войниците и взимаме мускетите им. Веднъж въоръжени, лесно ще се справим със Скагс и екипажа му.

— Тъй като вече съм си заел място до предната мачта, поемам грижата за войника, който пази жените.

— Май искаш да си пръв на опашката за вечеря, а?

— Само като те слушам да говориш за вечеря, ми призлява от глад — язвително рече Дорсет.

Дорсет се върна при Бетси, но не й каза нищо за ужаса, който щяха да отприщят каторжниците. Знаеше, че Хъгинс и хората му наблюдават всяко негово движение, за да се уверят, че той няма да се опита тайно да предупреди екипажа на „Гладиатор“ и войниците. Единственият му удобен случай щеше да дойде със свечеряването и той трябваше да действа, преди Хъгинс да е дал знак за началото на потресаващата жестокост. Той се излегна до Бетси на възможно най-близкото разстояние, позволено от надзирателя, и си даде вид, че смята да спи следобед.