Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 8

— Англия ли търсите? — попита той усмихнат.

Тя се обърна и го погледна така, сякаш се двоумеше дали да го удостои с отговор.

— Малко селце в Корнуол.

— Където ви арестуваха ли?

— Не, това стана във Фалмът.

— За опит да убиете кралица Виктория ли?

Очите й се развеселиха и тя се засмя.

— Всъщност за кражба на одеяло.

— Сигурно ви е било студено.

Жената отново стана сериозна.

— Беше за брат ми. Той умираше от заболяване на белите дробове.

— Моите съчувствия.

— Вие сте разбойникът, нали?

— Бях, докато конят ми не счупи крак и тогава хората на кралицата ме заловиха.

— И се казвате Джес Дорсет.

Стана му драго, че тя знае кой е и се запита дали се бе интересувала за него.

— А вие сте…?

— Бетси Флечър — отвърна тя без колебание.

— Бетси — заговори той предвзето, — считай ме за твой покровител.

— Нямам нужда да се присламчвам към разбойник — отвърна му тя нахакано. — Мога и сама да се грижа за себе си.

Той посочи с ръка към тълпата, наблъскана върху сала.

— Не е изключено да ти дотрябват две силни мишци, преди отново да видим суша.

— Защо трябва да се доверявам на човек, който никога не си е цапал ръцете?

Той я погледна право в очите.

— Може и да съм ограбил няколко дилижанса навремето, но след добрия капитан Скагс аз по всяка вероятност съм единственият мъж, на когото можеш да разчиташ, че няма да се възползва от една жена.

Бетси Флечър извърна глава и посочи към едни зловещи облаци, които освежителният ветрец придвижваше към тях.

— Кажете ми, господин Дорсет, как ще ме предпазите от тях?

* * *

— Лошо ни се пише, капитане — каза Рамзи. — Най-добре да свалим платната.

Скагс кимна мрачно.

— Отрежете малки парчета от въжето, с което са вързани резервните бурета и ги раздайте на всички. Кажете на тия нещастници да се завържат с тях за сала, за да издържат на клатушкането.

Морето започна да се надига неудържимо, вълните обливаха скупчените тела и накланяха ту странично, ту надлъжно сала; всеки пътник се бе вкопчил отчаяно в парчето въже, а по-умните се бяха вързали за дъските на палубата. Бурята не беше и наполовина силна като тайфуна, връхлетял върху „Гладиатор“, но скоро стана невъзможно да се определи къде са границите на сала и къде ги напуска морето. Вълните станаха още по-високи, когато белите „зайчета“ започнаха да отхвръкват от гребените им. Някои от пътниците се опитаха да се изправят, за да държат главите си над водата, но салът неудържимо се люшкаше надлъжно и вълнообразно и те веднага падаха обратно върху дъсчената палуба.

Дорсет използва и своето, и въжето на Бетси, за да я завърже за мачтата. После се омота между въжетата на вантите и застана така, че с тялото си да я предпазва от силата на вълните. Като връх на всички беди рукна пороен дъжд, чиито капки ги обстрелваха със силата на камъни, хвърляни от дявола. Безразборните вълни ги нападаха от всички посоки.