Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 6

Високият метър и осемдесет Джес Дорсет изглеждаше гигант спрямо останалите затворници. Раменете под скъпото му кадифено сако бяха широки и силни. Дългата му медночервена коса падаше свободно върху яката му. Имаше широк нос, високи скули и едра челюст. Независимо от двата мъчителни месеца, докато беше затворен в трюма на кораба, той изглеждаше така, сякаш току-що излизаше от официален прием в Лондон.

Преди да се отдалечат един от друг, Дорсет и Скагс си размениха погледи. Първият офицер Рамзи долови в тях напрежение. Тигър и лъв, заключи той в себе си. Запита се кой ли от двамата ще издържи докрай предстоящото изпитание.

За щастие морето се успокои. Изграждането на сала започна, като първо бяха хвърлени необходимите материали през борда. Основната рамка бе направена от остатъците от мачтите, скрепени със здраво въже. А за по-сигурното задържане на повърхността на водата изпразниха бъчви с вино и каци с брашно, предназначени за кръчмите и бакалиите в Сидни, и ги завързаха за мачтите. Върху рамката бяха заковани тежки дъски във вид на палуба, която след това бе оградена от висока до кръста бордова ограда. По диаметралата на сала бяха издигнати две резервни стенги, оборудвани с платна, ванти и щаги. Завършеният сал беше дълъг двайсет и четири метра и широк дванайсет метра и въпреки че изглеждаше доста голям, след като бяха натоварени на борда му провизиите, едва успя да побере 192 каторжници, 11 войника и корабния екипаж от 28 души, включително Бъли Скагс, или общо 231 души. В онази част, която минаваше за кърма, едно най-обикновено кормило бе свързано с импровизиран румпел зад кърмовата мачта.

Малки бурета с питейна вода, лимонов сок, говеждо и свинско месо в саламура, сирена, както и делви със сготвени в камбуза на кораба грах и ориз, бяха спуснати на сала между мачтите и завързани под голямо брезентово платно, опънато върху една трета от сала във вид на навес, за да ги предпазва от палещите лъчи на слънцето.

Тръгването им бе благословено от ясно небе и море, гладко като воденичен вир. Първи слязоха от кораба войниците, нарамили мускетите и сабите си. После дойде ред на затворниците, които не сдържаха радостта си, че няма да потънат заедно с кораба, чийто нос бе вече опасно наклонен надолу. Корабната стълба не можеше да побере всички наведнъж, затова повечето се прехвърлиха на сала, провесвайки се по въжетата. Няколко души паднаха или скочиха във водата и войниците ги издърпаха. Тежко ранените бяха спуснати с осигурителни примки. Изненадващото беше, че масовото напускане на кораба мина без произшествия. За два часа всичките 203-ма души бяха благополучно настанени на сала по места, определени от Скагс.

Дойде ред и на екипажа, а капитан Скагс беше последният, който напусна стръмно накланящата се палуба. Той хвърли в ръцете на първия офицер Рамзи кутия, съдържаща два пистолета, корабния дневник, хронометър, компас и секстант. Скагс бе определил точното им местонахождение, преди да се прехвърли на сала, и не каза на никого, дори на Рамзи, че бурята бе изтласкала „Гладиатор“ много по-далеч от установените корабни маршрути. Те се носеха по течението в глуха зона на Тасманово море, на триста мили от най-близкия австралийски бряг и по-лошото беше, че течението щеше да ги отнесе още по-навътре в безлюдния район, където кораби изобщо не плаваха. Той прегледа морските карти и прецени, че единствената им надежда беше да се възползват от насрещните течения и вятър и да плават на изток към Нова Зеландия.