Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 5
Клайв Къслър
Едва сега жената направи впечатление на Скагс и той неволно се запита как тъй не е бил по-наблюдателен. После той отново съсредоточи реещите си мисли върху настоящия критичен момент и се обърна към затворниците.
— Положението ни не е обнадеждаващо — започна Скагс. — Най-откровено трябва да ви кажа, че корабът е обречен и тъй като морето разби спасителните ни лодки, ние не можем да напуснем кораба.
Думите му бяха посрещнати със смесени реакции. Пехотинците на лейтенант Шепард останаха мълчаливи и неподвижни, докато повечето каторжници започнаха сърцераздирателно да стенат и ридаят. Очаквайки всеки момент корабът да се разбие на парчета, неколцина от тях паднаха на колене и отправиха молитви към небесата за избавление.
Скагс остана глух към жалните викове и продължи да говори:
— С помощта на един милостив Бог аз ще се опитам да спася всяка жива душа на този кораб. Смятам да построя сал, достатъчно голям да ни побере всички, докато бъдем спасени от минаващ кораб или доплаваме до брега на Австралийския континент. Ще натоварим и голямо количество храна и вода, което да ни стигне поне за двайсет дни.
— Ще ми разрешите ли да ви попитам, капитане, кога най-рано предполагате, че ще бъдем открити от някой кораб?
Въпросът зададе един огромен мъж с презрителен израз на лицето, който стърчеше с една глава и рамене над другите. За разлика от спътниците му, той беше модно облечен и всеки косъм на главата му стоеше изрядно на мястото си.
Преди да отговори, Скагс се обърна към лейтенант Шепард.
— Кой е този денди?
Шепард се наклони към капитана.
— Името му е Джес Дорсет.
Скагс повдигна вежди.
— Разбойникът Джес Дорсет?
— Същият — кимна лейтенантът. — Направи цяло състояние, преди да го спипат хората на кралицата. Той е единственият от тази разнородна сган, който може да чете и да пише.
Скагс мигом прецени, че не е изключено разбойникът да се окаже полезен, ако положението на сала стане опасно. Съществуваше голяма вероятност от бунт.
— Мога да ви предложа само възможност да оцелеете. Оттам нататък не ви обещавам нищо друго.
— Тогава какво очаквате от мен и моите пропаднали приятели?
— Очаквам от всеки физически силен мъж да помогне за построяването на сала. Всеки от вас, който откаже или опита да изклинчи, ще бъде изоставен на кораба.
— Чухте ли, момчета? — провикна се Дорсет към сбралите се на едно място затворници. — Или ще работите, или ще умрете. — Той отново се обърна към Скагс. — Сред нас няма моряци. Ще трябва да ни кажете какво трябва да правим.
Скагс посочи с ръка първия си офицер.
— Възложил съм на господин Рамзи да начертае плановете и основната рамка на сала. Работна група от онези членове на екипажа ми, които не са заети с поддържането ни на повърхността, ще ръководи изграждането на конструкцията.