Читать «Ударна вълна» онлайн - страница 3

Силната буря щеше да се окаже най-свирепият и разрушителен тайфун в спомените на островитяните от Южното море. Вятърът набираше скорост с всеки изминал час. Вълните заприличаха на надигащи се от тъмнината планини, които се удряха по дължина в „Гладиатор“. Твърде късно Скагс даде заповед да се свият части от корабните платна. Яростен порив на вятъра грабна опънатите брезенти и ги разкъса на парцали, след като вече бе прекършил мачтите като клечки за зъби и бе запокитил вантите и рейките чак на долната палуба. После, сякаш бързайки да разчистят поразиите, връхлитащите вълни изхвърлиха зад борда заплетените останки от мачтите. Огромна деветметрова вълна се разби в кърмата и се преобърна върху кораба, строши капитанската кабина и откъсна кормилото, после опразни палубата от лодките, румпела, кърмовата надстройка и камбуза. Люковете се пробиха и водата безпрепятствено нахлу в трюма.

Именно тази пагубна огромна вълна за един миг превърна някогашния изящен клипер в безпомощен, осакатен плавателен съд. Чудовищните вълни го правеха неуправляем и го заподхвърляха като дървено трупче. Злочестите моряци и живият товар от каторжници не бяха в състояние да се преборят с бурята и виждаха пред себе си единствено лицето на смъртта, докато очакваха с ужас корабът всеки момент да поеме по последния си път към безпощадните дълбини.

След като минаха две седмици, откакто „Гладиатор“ не успя да стигне до пристанище, по обратните познати маршрути на клипера през Басовия проток и Тасманово море бяха пратени кораби да го търсят, но никой от тях не откри и следа от оцелели, трупове или плаващи останки. Собствениците му го отписаха като потънал, застрахователите платиха, близките на екипажа и затворниците оплакаха смъртта им, времето заличи спомена за кораба.

За някои кораби се говореше, че са плаващи ковчези или пъклени кораби, но капитаните съперници, които познаваха Скагс и „Гладиатор“, само поклатиха глави и зачеркнаха елегантния клипер като жертва на неустойчивите му навигационни качества и на предизвикателството, с което Скагс го управляваше. Двама, които бяха плавали с клипера, предположиха, че вероятно той изневиделица е бил застигнат едновременно от буря и вълна, която се е разбила върху кърмата и общата им сила е забила носа му под водата и е пратила клипера право към дъното.

В застрахователното дружество „Лойд“ в Лондон загубата на „Гладиатор“ беше вписана в дневника между потъването на американски парен влекач и засядането на норвежки риболовен кораб.

Щяха да минат почти три години, преди загадъчното изчезване да бъде разкрито.

Колкото и да бе невероятно и нечувано дотогава в мореплавателския свят, „Гладиатор“ продължи да се носи по водната повърхност, след като страхотният тайфун отмина на запад. Опустошеният клипер бе оцелял по някакъв начин. Водата обаче влизаше през сцепените дъски на корпуса със заплашителна скорост. До обяд на следващия ден нивото й в товарния трюм стигна до метър и осемдесет, а помпите водеха предварително загубена битка.