Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 96

— Какво четеш, Глен? — попита тя. После застана до него, като също се облегна на напечения от слънцето капак на колата. Раменете им се докоснаха. Изведнъж у него се появи чувството, че тя стои до него по-близо, отколкото трябва.

— Това стихове ли са?

Той обърна корицата, за да й покаже заглавието.

— „Събрани съчинения на Шарл Бодлер“ — прочете тя на глас. — Нищо не съм чела от него. В училище най-любимият ми поет беше Фрост.

Той направи гримаса.

Бодлер въобще не прилича на Фрост.

— Ще ми прочетеш ли нещо?

— Добре, само че някои от тях не подхождат за случая.

— Няма да ме шокират — каза тя и за миг нещо закачливо се появи в погледа й. — Знаеш ли, не трябва да ни съдиш само по стандартите на татко.

Той нервно се усмихна.

— Е, ще се опитам да намеря някое, което подхожда за случая — предложи той, прелиствайки страниците. — Нека да видим това…

— Той има ли любовна лирика?

Глен се замисли за момент.

— Тук има едно — каза той, връщайки се в началото на книгата. — Нарича се „Спокойствие“. — Той се изкашля и започна да чете:

За миг се успокой, о моя Болка жива! Ти чакаш вечерта; тя слиза в здрача плах; тя иде, ето я! Виж: мрак града обвива, и носи на едни покой, на други страх. И докато сганта от смъртни се превива под яростния бич на сласти и на грях, и угризения бере от робска нива, о, Болка, дай ръка! — Ела далеч от тях! Виж как покойните години, в дрехи тесни, чела навеждат над балконите небесни; как от водите в смях избликва Жалостта; как слънцето за сън под свод се настанява: от изток дълъг креп провлякла, чуй Нощта, о, скъпа, как върви и как се приближава!

— Харесва ми — каза тя, когато той свърши. — Звучи фатално, но ми харесва.

Глен кимна и се усмихна предпазливо.

— Той е прекалено изискан.

Тя се замисли за малко.

— Мислиш ли, че хората се интересуват от това, което правиш, Глен?

— Какво имаш предвид?

— Например, когато съм на парти, винаги се намира някой, който да започне: „Хей вижте, това е Алисия. Тя е погребален агент.“ Но никога не казват, например: „Хей вижте, това е Фил, той е амбулантен търговец, или механик, или каквото и да е“.

— Хората се смеят над нещата, свързани със смъртта, защото тя ги плаши.

— Това е много вярно — каза тя. — Може би затова аз повече си почивам, когато съм сред други погребални агенти. Като в стихотворението ти: „Ела далеч от тях“. Как беше това?

Той прочете отново:

И докато сганта от смъртни се превива под яростния бич на сласти и на грях, и угризения бере от робска нива, о Болка, дай ръка! — Ела далеч от тях!

— Удоволствието от ударите с камшик звучи като Музикалната кутия в съботна нощ. И изобилието от разсъблечени тълпи.

Той не отговори.

— Може би трябва да отидем някой път и да го видим.

— Може би — каза той. След малко Глен пак се зае с книгата си, прескачайки страниците.