Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 87

Малко преди да напуснат ресторанта, тя се извини и отиде до тоалетната.

Когато се върна, той каза:

— Полата ти е цепната.

Тя погледна надолу към разпрания си подгъв.

— Закачих я за вратата. Ще тръгваме ли?

В наблюдателната камионетка Франк чу шум от течаща вода, кънтеж и банално бъбрене на две жени, оплакващи се от годините си.

— Тя ни остави в тоалетната — каза той уморено.

— А какво става с камерата? — попита Позитано. Техникът я фокусира. Появи се дамска обувка и шумът от течаща вода изпълни слушалките им.

— Изглед от кошче за боклуци — предположи техникът. Една ръка ги взе, раздруса ги и ги пусна в синтетична торба за отпадъци.

— Това вероятно е чистачът в тоалетната — допълни той услужливо.

— Какво ще правим сега? — попита Позитано.

— Нищо — отвърна Франк. — Ние знаем къде са отишли.

Независимо че не бяха далече от апартамента на Кристиан, те прогизнаха от проливния дъжд. Той отиде да потърси сухи дрехи и шампанско, докато тя се разхождаше из стаята, докосвайки внимателно вещите в нея. Апартаментът беше просторен и тъмен, пълен с марокански антики, стари книги с кожени подвързии, няколко произведения на модерното изкуство — повечето голи жени — и много лавици с френска и испанска литература. Той беше пропит със застоял мирис на кедрово дърво и кожа, примесен с аромат на подправки.

Нямаше фотографии на Стела. Тя предположи, че той беше почистил наоколо, премахвайки всички следи от нея, за да се подготви за настоящия момент.

На масата имаше снимка на Клер, която тя дори не предполагаше, че той е направил. Снимка, на която тя вървеше по улицата, а лицата около нея бяха размазани.

Тя се спря пред малка мраморна скулптура, висока около десет инча. Беше на гола жена от полиран камък, гладък като стъкло. Тази статуя раздвижи една асоциация в паметта й, която тя не можеше да възстанови напълно в съзнанието си.

— Ето — каза й той, като се върна. — Облечи това.

Той й подаде един пеньоар, дълга арабска джелаба.

— Това… на жена ти ли беше? — попита тя, докато се събличаше. Той я погледна равнодушно, когато тя свали бельото си и се опита да се загърне с дрехата от грубо платно.

— Не така — каза той, — а ето така. — Той й показа как да нагъне пеньоара, като тога. За момент той не отговори на въпроса й, а после каза: — Има ли значение?

— Не — отвърна тя. Клер усети силния полъх от още една миризма, просмукана в грубата тъкан, нещо по-леко, по-женско, отколкото неговия мирис.

— Добре — каза той, плъзна ръка под плата и я хвана за гърдите. — Наведи се.

Тя постави ръце на масата пред статуята. Клер усети как той повдига пеньоара й до кръста, запретвайки го внимателно, така че да остане в това положение. Един пръст, навлажнен с шампанско, се плъзна по цепката на задника й от основата на гръбнака до вагината й. Тя усети, че той се върти около набръчкания отвор на ануса й и неволно се възбуди. Кристиан се разсмя. Клер дочу дрънчене, когато той изхлузи колана си от гайките на панталона.

— Довери ми се — каза й той.

Тя чакаше неспокойна, но възбудена. Коланът я удари с лениво плющене по десния бут. Огън се пръсна по нервните й окончания, каскади от искри запращяха и заблещукаха в главата й. Болката дойде по-късно, едно ужилване, което я накара да завие. Коланът я удари още веднъж по другото полукълбо и тя пак изстена на глас.