Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 85

Но когато той е свършил работата си е било много късно и вероятно е бил смъртно уморен. Сигурно е оставил това за накрая, но после е забравил за него.

Харолд реши да подмине този инцидент.

Тридесет и две

— Аз не вярвам той да го е направил — каза тя.

Франк въздъхна.

— Казах ти, Клер. За съжаление твоите мнения не са доказателства.

— Сведенията за заниманията в Некрополис…

— Са слухове, а не свидетелски показания. Ти го знаеш.

Те бяха в апартамента й, подготвяйки я за поредната й среща с Кристиан. Той я беше поканил на ресторант, така че тя се бе запасила със способи за наблюдение в допълнение на огърлицата си: един невидим микрофон беше забит в подгъва на полата й, а миниатюрна видеокамера — в чантата й.

Франк, коленичил пред нея с карфици в уста, закрепваше микрофона на мястото му. За миг това напомни на Клер за родител, който забожда с карфица ученическата дреха на детето си. Тя поклати глава и изтри смътния спомен.

— Аз искам да го разпитам за предишните му приятелки, които сте намерили — каза тя настойчиво. — Интересен ми е неговият поглед върху нещата.

— Идеята ти не е добра — предупреди я Франк. — Когато и да го арестуваме, ние не искаме той да разбере, че знаем. Между другото, как ще му обясниш, че ти знаеш за тях?

Кони, която ги наблюдаваше от другия край на стаята, каза:

— Всичко това отиде твърде далеч.

— Кое? — попита я Франк.

— Аз взех решение, Франк. Ние приключваме с всичко това още сега. Предупредих те, че трябваше да го направим още преди две седмици.

Франк извади една карфица от устата си.

— Това не е твоя операция, д-р Литмън. По-точно казано, ти нямаш право да я спреш.

— А какво право имаш ти да я продължиш?

Той не отговори.

— Погледнете се — каза унищожително Кони. — Каква партньори сте само. Единият рискува всичко, за да докаже, че Кристиан е убиецът, а другият рискува, за да докаже, че не е. Ако аз не мога да накарам детектив Дърбън да гледа по-разумно на нещата, то ти, Клер, със сигурност можеш да го направиш. Съблечи този екип и си тръгни.

Клер се поколеба, объркана.

— Тръгвай си — каза Кони. Тя отиде до вратата, отвори я и я изчака да излезе.

След миг Клер поклати глава. Психиатърът сви рамене и затръшна вратата след себе си.

Франк, все още се суетеше с карфиците си и каза, без да вдигне глава:

— Тя ще се върне. На нея също й е трудно.

Клер усети остра болка в бедрото си. Една от карфиците се бе забила в него. Малка капчица кръв, пълна и кръгла, набъбна върху кожата й.

— Оу! — каза Франк, размазвайки я с палеца си.

Клер дойде в ресторанта рано, така че полицаите успяха да нагласят подслушвателното устройство. Тя седна, мърморейки си като старица, сякаш произнасяше монолог, който бе научила много отдавна.

Сервитьорката, която й донесе менюто, се усмихна недоверчиво.

Кристиан дойде точно в седем, раменете му бяха просмукани от дъжда.

— Това е за теб — каза той, като седна и й подаде едно пакетче.