Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 84

Младият човек веднага се извини.

— Добре — каза Харолд, — забрави. Ние всички се стресираме понякога.

Нищо подобно не се случи повече, въпреки че Харолд забеляза как Глен се опитваше да избягва пълните мъртъвци след този случай.

Ако Глен не обичаше дебелите покойници, напротив, щом се налагаше да обработва телата на млади жени, които минаваха през ръцете им, той ставаше съвсем друг. Имаше един случай наскоро с двадесетгодишна жертва от автомобилна катастрофа. Нейното лице беше на каша, и тя се нуждаеше от много работа, за да бъде в приемливо състояние при поставянето й в ковчега. Всъщност Харолд вече бе провел успокоителен разговор с опечалените й родители, като им внуши, че може би ще е необходим затворен ковчег. Но когато той спомена на Глен за това, младият мъж му каза:

— Нека да видя какво мога да направя, Харолд.

След балсамирането Глен извади своя пистолет за маджун, тубичката си с лепило и прозрачната паста против белези. Той още работеше, когато Харолд се прибра вкъщи.

Харолд погледна в предоперационната и видя младия мъж да наглася косата на момичето.

Глен го чу пред вратата и го погледна.

— Има бензин по главата й — каза той, почти нежно.

Къщата на Харолд бе точно зад погребалния салон за приемане на покойници, така че не се чувстваше неловко да остави Глен сам да работи. Но беше около единадесет часа, когато той чу, че колата му тръгва.

На следващото утро, Харолд стана пръв и отиде да види какво е направил Глен. Той трябваше да признае, че младежът имаше забележителна дарба за своята работа. Лицето на момичето беше възстановено с прозрачна паста и с фон дьо тен, така че ако човек нямаше предварителна информация, би помислил, че тя е само леко ударена. Харолд беше прекарал целия си живот покрай трупове и отдавна ничие тяло не го беше въодушевявало, но момичето изглеждаше толкова благо и спокойно, че той се прекръсти и прошепна кратка молитва. Докато се молеше, той дочу слаб звук, като стенание, излизащо от гърлото на момичето.

Харолд Дж. Хопкинс подскочи.

Тогава се усмихна. Отдавна никой труп не го беше завладявал така. И причина за това беше, че творението на Глен беше закърпено толкова правдоподобно, че направо плашеше.

Отваряйки капака на автоклава, той избра прясно стерилизиран закривен метален форцепс. После се надвеси над момичето и внимателно го пъхна в гърлото му.

Както очакваше, форцепсът не срещна съпротива. Глен просто беше забравил да запуши с тапа дихателната тръба. Звукът от натрупвалия се газ, излизащ през гласовата кутия, наподобяваше стенание. Той се сгъстяваше, разширяваше се, изтласкваше тапата и я улесняваше по пътя й надолу в гърлото на трупа, трамбовайки я с края на форцепса, докато я натъпче здраво.

Грешка, която често се правеше. Впрочем не беше излишно да знае, че Глен не бе перфектен. Понякога той караше Харолд да се чувства не точно глупав, но малко по-бавен.

Все пак… лесно е да направиш такава грешка, но е също толкова лесно да я откриеш. Всеки път, когато Глен се е навеждал над гърдите й, тя е стенела, сякаш въздухът е излизал от акордеон. Как не е забелязал това?