Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 83

— С лепило е по-добре — каза Глен.

— Моля?

— Много от собствениците на погребални бюра сега използват лепило за закрепване на устните. По този начин можете да бъдете сигурен, че няма да се види някой конец. А що се отнася до усмивката, тя ще изглежда много по-добре, ако напълните отдолу горната устна с малко маджун. Може ли?

Той показа на Харолд как да използва пулверизатора за маджун, за да повдигне ъглите на устните, и последният се закле, че така мъртвецът изглеждаше много по-естествено, отколкото, когато беше зашиван с игла.

Харолд никога не се беше чувствал силен в козметологията, оставяйки я на съпругата си, а напоследък и на Алисия. Скоро това беше поверено изцяло на Глен. Той намазваше с крем за скиори устните на труповете, за да ги запази меки, и пълнеше гръдните им кошове със слама от постелки за котки на мястото на извадените бели дробове. Вкарваше и памучни подплънки, накиснати в инсектициди, дълбоко в ноздрите им, за да изглеждат така, сякаш току-що са вдъхнали последното си приятно дихание. Пълнеше хлътналите участъци на кожата им с маджун и замазваше белезите с невидима за окото паста. Той пръскаше трупа с оцветяващ аерозол, за да му придаде здрав вид. Едва тогава започваше да работи с кутията за грим, налагайки слоеве фон дьо тен върху восъчнобледата кожа, червило върху безкръвните устни, оцветявайки с лак изсъхналите нокти на пръстите. На този етап, ако мъртвият беше жена, Глен често се съветваше с Алисия, дъщерята на Харолд, и двамата с нея се опитваха да направят около три или четири варианта, споделяйки идеите си тихо, като коригираха грешките си с почистващ крем, докато се спрат на най-подходящия.

Ако Глен допуснеше грешка, Харолд решаваше, че това е така, защото той си имаше любимци сред покойниците. Към втората седмица, Харолд забеляза, че той мрази прекалено пълните трупове, особено пълните мъже. Влизайки веднъж в предоперационната, когато Глен работеше над един такъв труп, Харолд видя, че той е вкарал аспираторната игла в сънната артерия, точно под ухото, с троакара, излизащ от югуларната вена. Това щеше да доведе до гримаса, тъй като основно правило беше да не се правят някои интервенции на лицето, когато това не е необходимо. Харолд не коментира този ефект.

— Никъде другаде не мога да хвана артерия — каза Глен.

Той беше потен, независимо, че имаше климатична инсталация. — Трябваше да го обърна няколко пъти. Не му беше останала дори една хубава артерия. Не се учудвам, че дебелото копеле ги е втвърдило. — Той плесна ядосано набръчканата плът на трупа.

Харолд се опули, защото не можеше да повярва, че един кротък млад мъж можеше да използва такъв език.

— Глен — каза му той накрая, — ти наистина се справяш добре тука и не бива да мислиш, че не сме доволни от работата ти, но аз лично смятам предоперационната за свято място, дори осветено, където към мъртъвците се отнасят с нужното уважение, каквото можем да поднесем на Бог в Неговата църква. Поради това аз не се чувствам комфортно тук, когато някой ругае или псува.