Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 82

— Дали полицията знае това?

— Да, аз съм твърд привърженик на нюйоркския прекрасен, но ограничаващ ред. Те трябва да го знаят. — Той я изгледа проницателно. — Освен ако не искат да го знаят.

Тя седна, потънала в мисли, а питието й остана недокоснато.

Тридесет и едно

Както беше предсказал Харолд, Глен Фърниш беше голям успех. Ако той бе впечатляващ в старческия дом, в стаята за подготовката на мъртвите, беше направо забележителен. Той се отнасяше към телата с достойнство и уважение, което много допадаше на Харолд. Освен това беше бърз и способен техничар.

Тялото най-напред се събличаше, напръскваше се с препарат против разлагане и се изтриваше с дезинфекцирана кърпа. Тогава, преди да бъде аутопсирано, и преди да бъдат извадени вътрешностите му, кухините се прочистваха от онова, което Харолд определяше като „отвратително“. След това троакарът — дълга игла за балсамиране — се вкарваше в артерията и се свързваше към аспираторна тръба, която пък с друга игла и с остатъка от тръбата се вкарваше във вената. Кръвта се изпомпваше от кръвоносната система обикновено под налягане, тъй като се съсирва след смъртта. Едва след като аспирацията и прочистването завършеха, започваше балсамирането. Във вените на мястото на изсмуканата течност се впръскваше антибактериален разтвор, а накрая в по-слаба концентрация — и под кожата.

Целта на балсамирането, естествено, не е да съхрани тялото завинаги, а да гарантира, че то ще остане в приемливо състояние, за да го видят родствениците на мъртвия. Балсамирането, както обичаше да казва Харолд, е само първата стъпка от по-всеобхватната наука на козметологията, и в това Глен Фърниш безспорно беше неотразим. Той беше изпълнен с блестящи идеи, като например добавянето на „Доуни“, фабричен омекотител за впръскването на разтвора.

— Фабричен омекотител ли? — попита учудено Харолд. — Искаш да кажеш да запазим погребалните дрехи да изглеждат добре.

Глен Фърниш не се изсмя на неговото незнание.

— Не, Харолд. Модерният фабричен омекотител съдържа влажност, базирана на глицерина, който ще запази кожата от изсушаване.

Харолд забеляза тези козметични способности при тяхното първо съвместно балсамиране, когато двамата подготвяха тялото на старицата от дома. Харолд зашиваше устните на старата жена и споделяше мислите си с Глен.

— Би трябвало да знаеш, че устните са най-важната част от целия процес. След като се затворят очите, устните са тези, по чието изражение хората си правят извода дали някой е умрял в мир или не. Сега ние с тебе знаем, че нормалният израз на трупа е всъщност съвсем различен, защото кожата се изсушава и устните оголват зъбите. Но повечето роднини не го знаят и това, което те искат да видят върху лицата на своите близки, е дори един бегъл намек за усмивка. Не едро: евтино ухилване, сякаш някой се пръска от смях, а някакво умиротворено, доволно изражение. Така че, когато зашивам устните, аз се стремя да ги направя по-стегнати в краищата.