Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 8

Много преди Клер да го срещне, телевизията беше завела съдебно дело срещу него, за да престане да носи името на своя герой от шоуто.

Не беше изненадващо, че най-многобройни при него бяха семейните случаи. Както и тези за изгубени домашни любимци.

Марси й каза по телефона само:

— Просто иди и виж. Ако се разбереш с него, ще говорим допълнително. Ако ли не — още един изгубен следобед.

Клер стигна с метрото до Лоуър Ийст Сайд и се пребори с решетката на античния асансьор в една стара офис сграда. На четвъртия етаж имаше редица врати с имена на компании, написани с кафяви букви, подобни на картините на Едуард Хопър. „Сахид импорт“, „Дрехи от нутрия“, „Застраховка живот“ и накрая „Частно детективско бюро Малори“.

— Търся господин Малори — обърна се тя към слабия възрастен мъж зад бюрото.

— Аз съм — отговори той и тромаво свали краката си на пода.

Неговото сякаш изсечено от камък лице беше все още красиво, но очите му сълзяха, а бялото им беше жълто като пожълтелите му от никотина пръсти.

— А вие трябва да сте дамата.

— Дама? — там, откъдето тя идваше, „дамите“ бяха част от пантомимата.

— Дамата, която накарала епископа да пробие с ритник дупка във витражния прозорец.

Тя сигурно изглеждаше объркана, защото той се засмя със самоуверен, лаещ звук.

— На нищо ли не ги учат днес младите актьори? „Сбогом, моя красавице“ с блестящия Дик Пауъл и Клер Тревор. Всички най-хубави детективски истории започват с „дама“.

Изведнъж тя разбра защо малката стаичка й се стори толкова позната.

Хенри Малори бе подредил своя офис като в черно-бял филм от 50-те години. Тежък металически вентилатор раздвижваше напоения с цигарен дим въздух над закачалката за шапки, шкаф за документи от преди войната, стол с извити крака и бюро от чам. Единственото, което липсваше на сцената, беше бакелитен телефон и двестаграмово шише „Бърбън“, но тя скоро щеше да открие, че последното липсваше само защото Хенри по принцип държеше двестаграмките си в кошчето за боклук.

Това, което тя никога не откри обаче, беше дали реквизитът е в чест на клиента или на собственика.

— Марси ми каза, че вие провеждате прослушване… — започна тя.

Хенри поклати глава.

— Не, не, не прослушване. Прослушване означава стотици талантливи хора, които ги карат да се чувстват като месо за продан. Това е повече като… вербуване. Нямате избор, Клер.

— И какво ще правя?

— Ще работите за мен.

— Като детектив? Слушайте, тук сигурно е станала…

— Като актриса — прекъсна я той. — Марси каза, че можете да играете.

Тя сви рамене.

— Но дали можете в реалността? — попита той на глас. Неговите обувки пак се качиха плавно на бюрото, а той се облегна на стола, като я гледаше с насълзените си, но озарени от интелект очи. — Вероятно умеете да се разхождате по сцената и да правите това, което правят и другите актьори, всичките малки маниерни ефекти, които хората наричат игра. Но можете ли да го правите в реалния живот? — той посочи с палеца си към улицата. — Ще можете ли да го правите там навън?