Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 6

Клер сви рамене.

— Искаш да останеш? Е, не те упреквам. Но не чакай Ню Йорк да те посрещне с отворени обятия. Времето, когато приемахме прииждащите тълпи, копнеещи за свобода, отдавна е отминало.

Клер си намери работа в друг бар и започна да чака.

И чакаше.

Имаше едно прослушване за озвучаване и едно прослушване за роля без реплики в поп-видео. На кастинга трябваше да се съблече по бельо и да имитира яздене на кон. Не получи ролята.

Измина още един месец.

В началото тя се запозна с други млади амбициозни актриси и живя на квартира с една от тях, дружелюбната тексаска Беси. Клер й плати за наема на ръка, което я спаси от проблеми с банковата сметка. За съжаление това не я спаси от безпаричието.

Тогава й се обади Марси и я попита дали иска да поговори с един неин стар приятел на име Хенри Малори.

— Ще бъда честна с теб — каза тя по телефона. — Това е работа, което може и да не поискаш да вършиш. Но парите са страхотни и, е добре, знам, че ти ще се справиш добре.

Две

Детектив Франк Дърбън се качваше с асансьора заедно с управителя на хотел „Лексингтън“, с цял куп оборудване в метални кутии, със старшия офицер от криминалната полиция и със семейство туристи с карти на метрото, мушнати в мокри от сняг чантички на кръста.

Това вече бе четвърта пратка оборудване, което качваха нагоре, и изглежда, че управителят на хотела вече започваше да го втриса.

Тишината беше нарушена от единия турист, който искаше да разбере какво става. Дали не снимат филм?

Честно казано, това съвсем не беше глупаво предположение, защото материално-техническото обезпечение на съвременния оглед на едно местопрестъпление използва повече такова оборудване, отколкото снимането на филм: осветителни тела, два вида камери, видеомонитори, хора, вземащи отпечатъци от пръсти с техните малки куфарчета за грим под мишница и цяла малка армия от техници със закачени на коланите им портативни радиостанции.

— Познахте — нервно отговори управителят, — снимат филм.

Франк Дърбън вдигна очи към тавана на асансьора.

— И кой участва в него? — попита съпругата. — Има ли някой от известните?

Управителят с отчаяние погледна към Франк, но той разглеждаше облицовката на тавана.

— Ривър Феникс — изтърси накрая управителят. Съпругата кимна впечатлена.

— Той почина — каза Дърбън с въздишка.

— Исках да кажа, че филмът е за Ривър Феникс — поправи се управителят. — Използват дубльор.

Асансьорът спря на четвъртия етаж и двойката слезе.

— Не се ли нуждаете от още някой? — попита мъжът, задържайки вратата.

— Той наистина е добър — потвърди жената. — Хайде, скъпи, покажи им какъв си Клинт Ийстууд.

Дърбън въздъхна и погледна демонстративно часовника си.

Мърморейки, управителят избута пръстите на туриста от вратата на асансьора.

— Пожелавам ви приятна вечер. Надявам се да я прекарате с удоволствие — каза рязко той.

До петия етаж се качиха в пълно мълчание.

Щом се раздели с жената на адвоката, Клер помоли шофьора да я закара до театъра на Петдесет и трета улица и Бродуей. Беси, нейната съквартирантка, току-що бе дебютирала в един мюзикъл и Клер й обеща да мине за кастинг-партито.