Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 10

— Какво е това?

— „Частно детективско бюро Малори“. Да ви дам ли телефонния номер?

— Почакайте. Какво пише на гърба й?

Инспекторът обърна визитката.

— Ето — каза той, като я нагласи така, че тя изпълни екрана.

На обратната й страна някой беше написал с молив:

Клер Роденбург = примамка

— Така — каза Франк. — Така, дай ми номера.

Заедно с група актьори от шоуто, Клер тръгна за бар „Харлей“. Независимо че минаваше полунощ, беше претъпкано. От джубокса гърмеше Спрингстийн.

Клер си поръча мартини. Барманът напълни една ниска чаша с „Джак Даниълс“ и я плъзна по тезгяха.

— Поръчах мартини — изкрещя му тя, надвиквайки музиката и тълпата, и блъсна чашата обратно.

Барманът пак й върна чашата.

— Тук така правим мартини — извика й весело той. Беше австралиец. Той се ухили насреща й, желаейки да предизвика недоволството й. Хората на бара крещяха и се веселяха.

Беше млад и мускулест и носеше само тениска, независимо от студа, който нахлуваше всеки път, когато някой отваряше вратата; тя забеляза как кухненската кърпа, мушната в колана му, се увива като опашка около мускулестото му тяло, когато той се обърне към наредените зад бара бутилки.

Тя взе чашата, изпи я и каза:

— В такъв случай налейте ми „Океански бриз“.

Той й сипа още една доза „Джак Даниълс“ в чашата, след това още една и накрая завърши с още един „Джак Даниълс“.

Тя внимателно го изля в гърлото си, предизвиквайки спонтанните аплодисменти на момчетата на бара.

Аплодисменти. Отдавна не ги бе чувала.

— И запишете в сметката ми един студен чай „Лонг Айлънд“ — каза тя. — С много, много чай.

Тя не е най-красивата от жените на Хенри. Според нея най-красива беше Алана.

Алана имаше прическа на момче, глас на малко момиче и фигура на манекен, каквато е била преди да чукне двадесет и седем години и ангажиментите й към списанията да попресъхнат. Алана беше жилеста като чистокръвна кобила и нейният обикновено разголен корем бе опънат като тенисракета.

Понякога обаче се намираха мъже, невиждащи чара на Алана като на красиво момиче от корица на списание. Такива мъже обикновено отиваха при Лизи. Или по-точно, те отиваха при гърдите на Лизи. Тези гърди бяха големи и пищни като разбит каймак; те се полюшваха като водно легло, щом тя се раздвижваше, а това не се случваше често. Клеър особено обожаваше лявата й гърда, в горната полегата част на която беше татуиран скорпион.

И сега идваше ред на Лола. Измамно хубава не бе точното определение за нея — тя притежаваше своя особена красота. Наполовина японка, наполовина еврейка, с неразгадаеми очи на гейша и с мръсна уста на бруклинска сводница, Лола преди е работела като стриптийзьорка на маса в нощен клуб. Там нейният специалитет за спечелване на допълнителни петдесет долара бил да се наведе над скута на някой зрител и зад завесата на дългата си коса да наруши ненарушимото правило на такива клубове „не пипай“, и то за около десет секунди или повече. Тя даже не си правела труда да им вдига циповете, както сподели веднъж с Клер. Това не се налагало.

Клер не пожела да разпита Хенри за това къде бе намерил Лола.