Читать «Убийство в Ню Йорк» онлайн - страница 9

— Играя професионално от четиринайсетгодишна.

— Аха, сценично училище за хлапета.

— Ние не бяхме хлапета.

— Вземи някого на работа, за да видиш какъв е — сега палецът бе насочен към неговите гърди. — Когато аз бях на четиринайсет, работех при Орсън Уелс.

— Снимали сте се във филм на Орсън Уелс?

Хенри намигна и с крак побутна другия стол към нея.

— Седнете — предложи той — и аз ще ви разкажа за времето, когато бях прелъстен от Одри Хепбърн.

Една седмица по-късно Клер седеше в един уютен бар зад Сентрал парк и слушаше как един бизнесмен й обяснява, че жена му повече не го привлича. После в лимузина, паркирана от другата страна на улицата, Хенри й даде плик с петстотин долара, а тя връчи на съпругата на бизнесмена минидиск с разговора им.

В крайна сметка това беше далеч по-добра работа от язденето на кон по бельо.

Три

Франк Дърбън следеше внимателно на монитора, докато камерата обхождаше тялото. Тя започна отгоре, мина по китките, закопчани с белезници за рамката на леглото, после по ужасната каша между бедрата, надолу към стъпалата.

— Там — каза той в своя микрофон. — Снимай това.

Камерата се спря на петсантиметрово квадратче от бял картон до крака на леглото.

— Погледнете.

Инспекторът от криминалния отдел на полицията вдигна бялото картонче с хирургическа ръкавица и го обърна. Беше снимка от „Полароид“, едър план на онова, което камерата току-що беше заснела.

— Някаква следа от фотоапарата? — попита Франк.

— Не. Обаче има едно портмоне — каза глас в слушалката му. Франк, заобиколен от малка армия чакащи техници, беше в съседната на престъплението стая, където те временно бяха изгонени, за да не се заличат следите, преди да са заснети.

— Да видим.

Камерата се фокусира върху нощното шкафче до леглото. В кадъра се появи ръка в хирургическа ръкавица, пръстите й отвориха портмонето и извадиха шофьорска книжка.

Даже на екрана на монитора Франк видя от снимката, че тя е била привлекателна жена.

— Стела Воглер. Мисис Стела Воглер. Живуща в Мерсер — отбеляза криминалният инспектор.

— Мерсер? — мислеше усилено Франк. Това е в Сохо и апартаментът едва ли е евтин. — И стаята е резервирана на нейно име, така ли?

— Точно така, сър — отговори управителят, който още се навърташе наоколо.

Защо ще наема стая на миля и нещо от собствения си апартамент, продължи да се чуди Франк.

Безплътният глас на криминалния инспектор прекъсна мислите му:

— И така, тя пристига тук за среща с любовника си, той носи няколко играчки, белезници, „Полароид“, за да щракне няколко мръсни снимки. Междувременно нейният мъж научава, проследява я и — фрас.

— А след като, побеснял от ревност, я убива, спира и си прави няколко снимки за спомен — каза сухо Франк. — Както ти го направи.

Засегнат, инспекторът продължи да описва съдържанието на портмонето.

— Шестстотин долара. Не е било с цел грабеж.

— Прекрасно, Шерлок — измърмори Франк и въздъхна.

— А това какво е? — злорада нотка се прокрадна в гласа на инспектора. Той поднесе към обектива на камерата една визитка. — Изглежда, че имате конкуренция, детективе.